Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Ричард подробно й разказа какво се е случило с банката, след като баща му е бил изместен от председателското място. Така се увлече, че едва обърна внимание на първите две ястия.

— Значи с моите три процента банката ще се върне отново в ръцете на семейство Каин? — попита Мери.

— Да — каза Ричард. — Пет процента все още липсват, но тъй като вече разполагаме с четиридесет и девет, с твоите три ще покрием изискванията.

— Проста работа — каза Мери, след като подносът със суфле бе вдигнат. — Още в понеделник ще се обадя на брокера си и ще уредя всичко. Да го отпразнуваме с бренди в библиотеката.

— Не знаеш какво облекчение е това за мен. — Ричард стана и последва домакинята по дългия коридор.

Библиотеката се оказа с размерите на баскетболно игрище и с почти толкова места за сядане. Мери му сипа кафе, докато икономът му наливаше „Хайн“. След това тя отпрати прислужника за остатъка от вечерта и седна до Ричард на канапето.

— Също като навремето — каза тя и се премести към него.

Ричард се отърси от мечтите си за председателското място в „Лестър“ и се съгласи с нея. Наслаждаваше се на брендито и почти не забеляза, че Мери е положила глава на рамото му. След като му наля второ бренди, не можеше да не усети, че е преместила ръката си върху крака му. Отпи още една глътка от коняка. Изведнъж без никакво предупреждение тя го прегърна и го целуна по устните. После се разсмя и повтори:

— Също като навремето.

Той стана и си наля голяма чаша кафе.

— Какво задържа Макс в Далас?

— Газопроводи — каза Мери без особен ентусиазъм.

Ричард остана прав до камината.

През следващия час научи всичко за добива и транспорта на газ и съвсем малко за Макс. Когато часовникът удари дванадесет, изказа предположение, че може би е време за лягане. Тя не каза нищо, а просто стана от мястото си и го изпрати по огромното стълбище до стаята му. Отдалечи се, преди той да успее да я целуне за лека нощ.

Ричард не можа да заспи. Бе главозамаян и радостното усещане от успешното придобиване на трите процента на Мери се смесваше с плановете му как да поеме властта в банката с възможно най-малки сътресения. Даваше си сметка, че дори и като бивш председател на управителния съвет Джейк Томас може да е сериозна пречка, и тъкмо се мъчеше да измисли начин да овладее гнева му от загубената битка, когато чу тихо изщракване откъм вратата на банята. Обърна глава натам и видя как дръжката се завърта, след което вратата бавно се отвори. Появи се Мери, облечена в прозрачно розово неглиже.

— Още ли си буден?

Ричард лежеше неподвижен и се чудеше дали ще успее да се отърве, преструвайки се на заспал. Знаеше обаче, че може и да го е видяла как я гледа.

— Да — сънено каза той. Стана му весело при мисълта, че точно сега не е времето да мисли за финансова независимост.

Мери пристъпи до леглото и седна.

— Искаш ли нещо?

— Здрав сън — отвърна Ричард.

— Сещам се за два начина да се постигне — каза тя, наведе се и го погали по тила. — Можеш да вземеш приспивателно или да правим секс.

— Добра идея, но вече взех приспивателното — сънено каза Ричард.

— Доколкото виждам, няма ефект, така че май е най-добре да опитаме второто средство. — Мери свали неглижето презглава и го остави да падне на пода. После, без да казва нито дума, се пъхна под завивките и се притисна до Ричард. Той усети стегнатото й тяло — тяло на жена, прекарваща времето си в тренировки, жена, която не е раждала деца.

— По дяволите, защо глътнах това хапче! — каза Ричард. — Поне да можех да остана още една нощ.

Мери започна да го целува по шията, ръката й се плъзна надолу по тялото му, докато не стигна между краката му.

„Господи — помисли си Ричард, — аз съм само човек.“ И точно в този миг се затръшна врата. Мери скочи от леглото, грабна неглижето си и избяга по-бързо и от крадец, озовал се изведнъж пред собствениците на къщата. Ричард придърпа завивките върху себе си и се заслуша в приглушения разговор, но не можа да разбере нищо. Прекара останалата част от нощта в неспокойна дрямка.

Когато на сутринта слезе за закуска, Мери бъбреше с някакъв застаряващ мъж. Личеше, че навремето несъмнено е бил много красив.

Мъжът стана и се здрависа с Ричард.

— Приятно ми е. Аз съм Макс Престън. Не бях планирал да се засечем този уикенд, но успях да свърша работата си по-рано и да хвана последния полет от Далас. Не ми се искаше да си тръгнете от дома ми, без да сте изпитали истинското южняшко гостоприемство.