Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Когато Ричард влезе, Джейк Томас стана и го настани, след което пак седна в коженото кресло зад бюрото — кресло, заемано от бащата на Ричард повече от двадесет години. Лавиците с книги не бяха толкова препълнени, а цветята — не тъй свежи, както ги помнеше Ричард. Поздравът на председателя беше формален и кратък, но Ричард не се стресна — знаеше, че той е по-силната страна. Предстоеше сериозен разговор.

— Господин Томас, смятам, че след като притежавам осем процента от акциите на „Лестър“ и след като се преместих в Ню Йорк, е дошло време да заема полагащото ми се място в управителния съвет на банката.

Още от първите думи на Джейк Томас стана ясно, че е очаквал подобно нещо.

— Господин Каин, смятам, че при нормални обстоятелства това би било добра идея, но като се има предвид, че съставът на управителния съвет бе попълнен неотдавна, смятам, че по-добрата алтернатива за вас е да продадете акциите си на банката.

Точно този отговор очакваше и Ричард.

— Господин Томас, при никакви условия не бих се лишил от семейните акции. Баща ми създаде от тази банка една от най-уважаваните финансови институции в Америка и възнамерявам да бъда тясно свързан с нейното бъдеще.

— Жалко, господин Каин, защото съм сигурен, че знаете, че баща ви не остави банката при най-добрите възможни обстоятелства. Сигурен съм, че можем да предложим доста добра цена за вашите акции.

— По-добра от цената, предложена ви от тъста ми? — попита Ричард.

Лицето на Джейк Томас стана червено като тухла.

— Разбирам, че сте дошли тук само за да рушите — каза той.

— Миналото неведнъж ме е убеждавало, че градежът трябва да се предшества от малко разрушаване, господин Томас.

— Не мисля, че разполагате с достатъчно карти, за да разрушите това — не му остана длъжен председателят.

— Вие най-добре знаете, че и два процента могат да са достатъчни — отвърна Ричард.

— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор, господин Каин.

— Засега съм съгласен с вас. Но можете да сте сигурен, че разговорът ни ще бъде подновен в най-близко бъдеще — каза Ричард.

Стана да си върви. Джейк Томас не пое протегнатата му ръка.

— Щом е решил така, да му обявим война — каза Флорентина.

— Храбри думи — каза Ричард. — Но искам преди да предприемем следващия си ход, да се консултирам с адвоката на баща ми, Тадиъс Коен. Може би ако съчетаем знанията си, ще измислим нещо.

Флорентина се съгласи.

— Навремето Джордж ми каза какво смятал да направи баща ми, ако не успее да изхвърли твоя дори и ако притежава осемте процента.

Ричард слушаше внимателно, докато Флорентина излагаше плана.

— Мислиш ли, че в този случай ще проработи? — попита тя.

— Може да опитаме, но рискът ще е много голям.

— Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх — каза Флорентина.

— Джеси, кога ще разбереш, че ФДР беше политик, а не банкер?

По-голямата част от следващите четири дни Ричард прекара в консултации на четири очи с Тадиъс Коен в градския офис на „Коен, Коен, Яблонс и Коен“.

— В момента вие сте единственият, който притежава осем процента от акциите на „Лестър“ — увери го той. — Дори Джейк Томас държи само два. Ако баща ви знаеше, че Томас е можел да притежава акциите на Авел Розновски само за няколко дни, щеше да нарече цялата история блъф и да остане на мястото си.

Старият семеен адвокат се облегна назад и постави ръце върху плешивата си глава.

— Тази информация ще направи победата още по-сладка — каза Ричард. — Знаете ли имената на всички акционери?

— Все още разполагам със списъка на регистрираните акционери от времето, когато баща ви беше изпълнителен директор на банката. Но вече може и да е остарял или да е станал направо безполезен. Не е нужно да напомням на човек с вашата подготовка, че по закон имате пълното право да изискате списък на настоящите акционери.

— И си представям колко време ще отнеме на Томас съставянето на подобен списък.

— Предполагам, че към Коледа ще е готов — каза Тадиъс Коен и си позволи една тънка усмивка.

— Как мислите, какво ще стане, ако поискам извънредна среща и разкрия до най-малката подробност как Джейк Томас е продал собствените си акции, само за да изхвърли баща ми?

— Няма да имате голяма изгода, освен да объркате режима на няколко души. Джейк Томас ще види, че срещата се е състояла в необичаен ден и че на нея са присъствали малко хора. Няма съмнение, че ще успее да събере петдесет и един процента от гласовете срещу всяко внесено от вас предложение. Подозирам, че при сделката господин Томас ще използва някое ваше действие, за да изпере кирливите си ризи пред останалите и това само ще навреди на репутацията на баща ви. Не, мисля, че предложението на госпожа Каин засега е много по-добро и, ако ми позволите да отбележа, дързостта на подобна идея е абсолютно в стила на баща й.