Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Обявявам „Барон“ във Варшава за открит.

Флорентина отиде в Слоним, за да разпилее праха на баща си. Докато стоеше на земята, където се бе родил Авел, тя се закле никога да не забравя откъде тръгва родът й.

Ричард се опита да я утеши, но бързо разбра, че тъст му е предал всичките си качества на дъщеря си.

Флорентина знаеше, че никога няма да може да се примири с мисълта, че се е сдобрила с баща си толкова малко преди смъртта му. Имаха много да си кажат — и още повече да научи от него. Многократно благодари на Джордж за времето, което бе прекарал с баща й — знаеше, че загубата е не по-малка и за него. Последният барон Розновски остана да почива на родна земя, а единственото му дете и най-старият му приятел се завърнаха в Америка.

Назначаването на Флорентина Каин за председател на хотелска верига „Барон“ бе потвърдено от заседанието на управителния съвет след завръщането й от Варшава. Първият съвет на Ричард бе да преместят централния офис на бутиците „Флорентина“ от Сан Франциско в Ню Йорк. Няколко дни по-късно двамата отлетяха, за да поживеят за последен път в малкия си дом на Ноб Хил. Следващите четири седмици прекараха в Калифорния, докато уреждаха подробностите около преместването. Сред тях бе и оставянето на магазините по Източния бряг в ръцете на компетентен управител. Нанси Чин пое управлението на двата магазина в Сан Франциско. Когато дойде време да се сбогуват с Белла и Клод, Флорентина увери най-добрите си приятели, че ще се виждат често.

— Тръгваш толкова ненадейно, колкото и дойде — отбеляза Белла.

За втори път в живота си Флорентина видя приятелката си да плаче.

След като се установиха в Ню Йорк, Ричард препоръча на Флорентина да подчини магазините на хотелската верига, така че двете компании да плащат по-малко данъци. Тя се съгласи и за шейсет и петия рожден ден на Джордж Новак го направи пожизнен президент на веригата със заплата, която би изглеждала щедра дори по стандартите на Авел. Самата тя стана председател на групата, а Ричард зае поста на изпълнителен директор.

Ричард избра прекрасна нова къща на Шестдесет и четвърта улица. Продължиха да живеят на четиридесет и втория етаж на нюйоркския „Барон“, докато обзавеждаха новия им дом. Уилям бе записан в модното училище „Бъкли“ подобно на баща си, а Анабел — в „Спенс“. Керъл реши, че може би е дошло време да си потърси друга работа, но само повдигането на въпроса бе достатъчно Анабел да избухне в сълзи.

Флорентина използваше всеки миг, за да научи от Джордж как се управлява веригата. В края на първата й година като председател страховете на Джордж Новак, че кръщелницата му няма да има силите да управлява такава огромна империя, напълно изчезнаха, особено след като тя заяви, че всички служители във веригата ще получават еднакво заплащане независимо от цвета на кожата им.

— Наследила е гения на баща си — каза Джордж на Ричард. — Липсва й единствено опит.

— Времето ще се погрижи за това — предрече съпругът й.

Ричард представи пълен доклад пред управителния съвет за състоянието на компанията в края на първата година, откакто Флорентина бе застанала начело. Печалбата възлизаше на повече от седемдесет и пет милиона долара, независимо от многобройните строежи по цял свят и падането на долара, причинено от ескалацията на войната във Виетнам. След това изложи подробно инвестиционната програма за седемдесетте. Докладът му завърши с препоръката, че подобни начинания е най-добре да се прехвърлят върху някоя банка.

— Съгласна съм, но аз все още гледам на теб като на банкер — каза Флорентина.

— Не ми го напомняй — каза Ричард. — Само като се има предвид сегашният оборот в повече от петдесет различни валути и таксите, които плащаме на многобройните финансови институции, става ясно, че може би е дошло времето да си имаме собствена банка.

— Не е ли почти невъзможно да се купи банка в наши дни? — попита Флорентина. — И горе-долу също толкова трудно да се покрият изискванията на правителството за получаване на лиценз за откриването на нова?

— Така е, но ние вече притежаваме осем процента от „Лестър“ и знаем какви проблеми създаде това на баща ми. Нека този път ги използваме в наша полза. Бих искал да предложа на управителния съвет…

На следващия ден Ричард изпрати на председателя на „Лестър“ Джейк Томас молба за лична среща. Отговорът бе едва ли не враждебен. Секретарите уговориха подробностите около мястото и времето на срещата допълнително.