Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Не. Напоследък не се чувства добре и рядко излиза — каза Кейт и после сподели с Джордж някои новини, които го зарадваха.

— Как е татко? — прошепна Флорентина в ухото му.

— Не е добре. Оставих го в леглото в апартамента. Може би като чуе, че довечера ще…

— Може би — каза Флорентина, хвана Кейт под ръка и я запозна със Зофя.

Известно време и двете възрастни дами не проговориха. Накрая Зофя наруши мълчанието.

— Чудесно е най-сетне да се запознаем. Съпругът ви дойде ли?

Беше толкова претъпкано, че бе почти невъзможно да помръднеш. Звънкият смях и оживеното бърборене недвусмислено показваха, че всичко върви по вода, но в главата на Флорентина се въртеше само едно — мисълта за предстоящата вечеря.

Тълпата се беше събрала на ъгъла на Петдесет и шеста улица и зяпаше. Движението по Пето авеню почти спря, тъй като мъже и жени, млади и стари, се мъчеха да надзърнат през големите стъклени витрини на магазина.

Пред входа на отсрещната страна на улицата стоеше някакъв мъж. Носеше черно палто, шал и ниско нахлупена шапка. Вечерта беше студена и вятърът виеше по булеварда. „Неподходящо време за старци“, помисли си мъжът и се запита дали изобщо бе трябвало да става от леглото си. Но беше решил твърдо, че нищо не може да му попречи да наблюдава откриването на този магазин. Повъртя сребърната гривна на китката си и си спомни за новото завещание, което беше направил — бижуто нямаше да остане у дъщеря му, както бе обещал навремето.

Усмихна се, докато гледаше как младите хора влизат и излизат от блестящия магазин. Мярна през витрината бившата си жена, която разговаряше с Джордж, а когато зърна и Флорентина, по набръчканата му буза се стече сълза. Беше още по-красива, отколкото последния път, когато я бе видял. Прииска му се да пресече улицата и да каже „Джордж беше прав, прекалено дълго бях упорит стар глупак. Можеш ли да ми простиш?“, но вместо това остана неподвижно на мястото си и само гледаше. Видя до дъщеря му да стои някакъв млад мъж със самоуверена аристократична осанка. Можеше да е единствено синът на Уилям Каин. Чудесен човек, бе казал Джордж. Как точно го беше описал? Като силата на Флорентина. Авел се запита дали Ричард го мрази. Сигурно. Старецът вдигна яката си, хвърли последен поглед към любимата си дъщеря и се обърна, за да тръгне към „Барон“.

Докато се отдалечаваше от магазина, забеляза друг старец, който бавно крачеше по тротоара. Бе по-висок от него, но походката му бе също толкова нестабилна. Погледите им се срещнаха, но само за секунда. Докато се разминаваха, по-високият вдигна шапката си за поздрав. Авел отвърна със същото и двамата продължиха пътя си, без да произнесат нито дума.

— Слава богу, най-сетне всички си тръгнаха — каза Флорентина. — Остава ни време точно колкото да вземем по един душ и да се преоблечем за вечеря.

Катрин Каин я целуна.

— Ще се видим след час.

Флорентина заключи вратата на магазина и хванала здраво децата си за ръце, тръгна към „Пиер“. За първи път от детството си щеше да отседне в друг нюйоркски хотел, а не в „Барон“.

— Поредният ти триумфален ден, скъпа — каза Ричард.

— Следван от триумфална нощ?

— Стига си се притеснявала, Джеси. Баща ми ще полудее по теб.

— Прекалено много време мина, Ричард.

Той й направи път да влезе първа в хотела, после я прегърна.

— Но пък сега имаме възможност да поправим миналото — каза той и насочи семейството си към асансьора. — Ще измия и преоблека децата, докато си в банята.

Флорентина лежеше във ваната и се питаше как ли ще протече вечерта. От мига, в който Кейт Каин й каза, че бащата на Ричард желае да ги види, се страхуваше да не би той отново да размисли. Но сега до срещата оставаше само час. Чудеше се дали Ричард изпитва същите терзания. Излезе от ваната, избърса се, сложи си капка от любимия си парфюм „Джой“ и облече дълга синя рокля, избрана специално за случая — Кейт й бе казала, че любимият цвят на съпруга й е синият. Затърси сред бижутата нещо по-просто и сложи старинния пръстен, подарен й преди толкова години от благодетеля на баща й. Когато се приготви, се огледа критично в огледалото — на тридесет и три, малко прехвърлила възрастта на миниполите, но и все още не достатъчно възрастна, че да изглежда елегантна.

— Изглеждаш зашеметяващо — каза Ричард от вратата. — Старецът ще се влюби в теб от пръв поглед.

Флорентина се усмихна и среса децата, докато Ричард се преобличаше. Синът им, вече на седем години, носеше първия си костюм и изглеждаше съвсем пораснал; Анабел бе облечена в червена рокличка с бяла лента по ръба — за нея нямаше проблем с най-новата мода.