Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Зная, скъпи. Нали затова се омъжих за теб.

— Потрошихме четиристотин долара на вятъра.

— Защо? Нали беше сигурен, че обявата ще се окаже добра инвестиция?

Ричард й подаде писмото.

— Изглежда доста добре квалифициран — каза Флорентина, след като го прочете. — Щом работи в „Банк ъф Америка“, със сигурност имаш мнение дали е подходящ да ми бъде финансов директор.

— Напълно подходящ е. Но кой би заел мястото му, ако напусне банката и дойде на работа при теб?

— Нямам представа.

— Ами, тъй като това е шефът ми, може и да съм аз.

Флорентина избухна в смях.

— Само като си помисля, че не ми стигна кураж да ти предложа! Все пак смятам, че четиристотинте долара си струваха… съдружнико.

След четири седмици Ричард Каин напусна „Банк ъф Америка“ и стана съдружник на съпругата си с петдесет процента дялово участие, както и финансов директор на „Флорентина Инкорпорейтид“ за Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего.

Минаха поредните избори. Флорентина не участва в предизборната кампания, защото бе твърде заета с разширяването на империята си. Призна на Ричард, че няма доверие на Джонсън, но и че не може да понася Голдуотър. Ричард залепи на колата им стикер, който Флорентина незабавно скъса:

Au + H 2O = 1964

Разбраха се никога повече да не обсъждат този въпрос, макар че Флорентина тайничко злорадстваше при категоричната победа на демократите през ноември.

През следващата година децата им растяха по-бързо и от фирмата и за петия рожден ден на сина им те отвориха още два магазина „Флорентина“ — в Чикаго и в Бостън. Ричард си оставаше с едно наум за скоростта, с която се разрастваха, но нищо не можеше да спре бързия възход на фирмата. Толкова много клиенти искаха да носят дрехите на Джани ди Феранти, че Флорентина прекарваше по-голямата част от времето си в обикаляне на градовете и избиране на места за нови магазини.

През 1966 година само един от големите градове не можеше да се похвали с „Флорентина“. Флорентина разбираше, че могат да минат години преди да се освободи място на единственото авеню, подходящо за магазин в Ню Йорк.

— Ти си упорит стар глупак, Авел.

— Така е, но не мога да върна времето назад.

— Както искаш. Да знаеш обаче, че нищо не може да ми попречи да приема поканата.

Авел вдигна глава от леглото си. Почти не излизаше от апартамента си, откакто се бе разболял от тежък грип преди половин година. След като се върна от дългото си пътуване до Полша, Джордж бе почти единственият му контакт с външния свят. Той знаеше, че старият му приятел е прав, и трябваше да си признае, че поканата го изкушава. Питаше се дали Каин ще отиде. Надяваше се да е така, но се съмняваше. Каин бе също толкова упорит като него…

Джордж сякаш прочете мислите му.

— Обзалагам се, че Уилям Каин ще е там.

Авел не каза нищо. После попита:

— Направи ли последен анализ за Варшава?

— Да — рязко отвърна Джордж. Ядоса се, че Авел сменя темата. — Всички договори са подписани и Джон Гроновски свърши всичко по силите си.

„Джон Гроновски, първият посланик от полски произход във Варшава — помисли си Авел. — Никога нямаше да се възстанови от…“

— Миналогодишното ти пътуване до Полша постигна всичко, за което би могъл да се надяваш. Ще доживееш да видиш и откриването на варшавския „Барон“.

— Винаги съм искал да го открие Флорентина — тихо каза Авел.

— Тогава я покани, но недей да очакваш съчувствие от мен. Единственото, което се иска от теб, е да признаеш съществуването на Ричард. И дори ти трябва да разбереш най-после, че бракът им е щастлив, иначе това нямаше да е ей там. — Джордж погледна към полицата на камината в другия край на стаята. На нея, подпряна на една ваза, стоеше поканата.

Сякаш цял Ню Йорк се беше събрал на откриването на бутика на Флорентина Каин на Пето авеню. Облечена в ушита специално за нея зелена рокля с вече станалата знаменита емблема върху високата яка, домакинята стоеше на входа, поздравяваше гостите и им предлагаше шампанско. Катрин Каин и дъщеря й Луси бяха сред първите пристигнали, а не след дълго помещението бе претъпкано с хора, които Флорентина или познаваше чудесно, или не бе виждала никога досега. Джордж Новак пристигна малко по-късно и още с първите си думи приятно изненада Флорентина — помоли да го запознаят със семейство Каин.

— Господин Розновски ще дойде ли? — невинно попита Луси.

— Боя се, че не — отвърна Джордж. — Казах му, че е упорит стар глупак, щом предпочита да изпусне такова хубаво празненство. А господин Каин тук ли е?