Джефри Арчър - Блудната дъщеря

За да отпразнуват отварянето на новия магазин и изглеждащото неизбежно помиряване с бащата на Ричард, отидоха на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Италианския балет. Ричард не обърна особено внимание на балета, но се изненада, че Флорентина също не я свърта на едно място. Щом лампите светнаха, я попита тормози ли я нещо.

— Да. Цял час чакам да разбера кой е дизайнерът на тези прочути костюми — отвърна Флорентина и започна да прелиства програмата.

— Аз лично бих ги описал като ексцентрични — отбеляза Ричард.

— Това е, защото си далтонист — каза му Флорентина и след като откри каквото търсеше, зачете: — Казва се Джани ди Феранти. Според биографията му е роден в Милано през трийсет и първа и това му е първото турне с балета, откакто е завършил Института по съвременно изкуство във Флоренция. Как мислиш, дали ще се съгласи да напусне и да започне работа при мен?

— Аз лично не бих, с оглед на вътрешната информация, с която разполагам — каза Ричард.

— Може и да е по-голям авантюрист от теб, скъпи.

— Или просто побъркан. В края на краищата става въпрос за италианец.

— Какво пък, има само един начин да разберем — каза Флорентина и стана.

— И как смяташ да го направиш?

— Като отида зад кулисите.

— Но така ще изпуснеш втората част от представлението.

— Втората част не може да промени целия ми живот — каза Флорентина и излезе на пътеката.

Ричард я последва. Заобиколиха сградата и спряха пред служебния вход. Младият охранител отвори прозорчето на кабинката си.

— Да? — Каза го с тона на абсолютно „не“.

— Имам среща с Джани ди Феранти — уверено каза Флорентина.

Ричард я погледна с укор.

— Името ви, ако обичате — каза пазачът и вдигна телефона.

— Флорентина Каин.

Пазачът повтори името в слушалката, изслуша отговора и затвори.

— Казва, че никога не е чувал за вас.

За миг Флорентина се разколеба, но Ричард извади портфейла си и постави на гишето двадесетдоларова банкнота.

— Може би е чувал за мен.

— Ами влезте и се разберете — каза пазачът и небрежно прибра парите. — По коридора вдясно, втората врата отляво. — И затвори прозорчето.

Ричард поведе Флорентина навътре.

— Повечето бизнесмени прибягват до подкупи в един или друг момент от кариерата си — подразни го тя.

— Не се вкисвай само защото лъжата ти не мина — ухили й се Ричард.

Когато стигнаха, Флорентина почука решително и пъхна глава през вратата.

В ъгъла седеше висок тъмнокос италианец и се справяше с порция спагети. Първата й реакция бе да се възхити. Мъжът носеше ушити по поръчка джинси и син блейзър върху небрежно разкопчана риза. Но онова, което я порази най-много у младия мъж, бяха дългите му артистични пръсти. Щом я видя, той грациозно се изправи.

— Джани — започна тя. — Каква привилегия…

— Не — с италиански акцент каза мъжът. — Той е в умивалнята.

Ричард изсумтя и бе награден с ритник по глезена. Флорентина тъкмо понечи да заговори отново, когато вратата се отвори и в стаята влезе почти напълно оплешивял мъж, висок не повече от метър и петдесет. Според програмата не би трябвало да е навършил и тридесет. Дрехите му бяха скроени безупречно, но пастата явно се отразяваше повече на неговата линия, отколкото на тази на приятеля му.

— Кои са тези, Валерио?

— Госпожа Флорентина Каин — представи се Флорентина, преди младежът да успее да отговори. — А това е съпругът ми Ричард.

— Какво искате? — попита той, без да я поглежда, и седна срещу приятеля си.

— Да ви предложа да работите за мен като дизайнер.

— Пак ли! — възкликна мъжът и вдигна ръце.

Флорентина си пое дъх.

— Кой друг ви е предлагал?

— Ив Сен Лоран в Ню Йорк. Пиер Карден в Лос Анджелис. Балмен в Чикаго. Да продължавам ли?

— А предложиха ли ви процент от печалбата?

— Каква печалба? — понечи да се обади Ричард, но получи нов ритник по глезена.

— Имам шест магазина и планове за още толкова в най-близко бъдеще — настоятелно продължи Флорентина. Надяваше се, че Джани ди Феранти не е забелязал как при думите й веждите на съпруга й драматично се вдигнаха. — Оборотът може да възлиза на милиони след няколко години.

— Оборотът на Сен Лоран вече възлиза на милиони — каза Феранти, без да я поглежда.

— Да, но колко ви предложи той?

— Двадесет и пет хиляди долара годишно плюс един процент от печалбата.

— Аз ви предлагам двадесет хиляди годишно плюс пет процента.

Италианецът махна пренебрежително с ръка.