Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Но как е възможно това?

Едва сега Ричард започна да разбира, че баща му никога не е споделял с майка му какво става на работното му място.

— Доколкото си спомням, една от клаузите в член седми гласи, че всеки, който притежава осем процента от акциите, може да наложи вето върху всяка трансакция за три месеца. От одитора на банката зная, че господин Розновски има шест процента. Мисля, че се е сдобил с другите два от Питър Парфит.

— Не, не е получил акциите на Парфит — каза Кейт. — Баща ти успя да ги обезопаси, като даде възможност на един свой близък приятел да ги купи на значително по-висока цена от пазарната. Затова напоследък се чувстваше толкова сигурен за бъдещето.

— В такъв случай е наистина загадка как Розновски се е сдобил с двата процента. Не познавам никого от съвета, който би се разделил със собствените си акции, освен…

— Трите минути изтекоха, госпожо.

— Откъде се обаждаш, мамо?

— От уличен телефон. Баща ти ни забрани да ти се обаждаме и не иска и да чуе за среща с Флорентина.

— Но това няма нищо общо с нея, тя е…

— Съжалявам, госпожо, времето ви изтече.

— Оператор, аз ще платя разговора.

— Съжалявам, господине, връзката е прекъсната.

Ричард се намръщи и затвори телефона.

— Скъпи, можеш ли да ми простиш, че баща ми има пръст в такова отвратително нещо? — попита Флорентина. — И знай, че аз никога няма да му простя.

— Никога не издавай прибързани присъди, Джеси — каза Ричард и я погали по косата. — Подозирам, че ако някога открием цялата истина, вината ще се окаже разпределена поравно между двете страни. А сега, млада госпожо, имате да се грижите за две деца и шест магазина, а мен без съмнение ме чакат поредните раздразнени клиенти в банката. Хайде да не говорим за това — сигурен съм, че най-лошото вече е минало.

Флорентина го прегърна, благодарна за думите му — въпреки че не им вярваше.

Авел също прочете в „Уолстрийт Джърнъл“ обявата за оставката на Уилям Каин. Вдигна телефона, обади се в „Лестър“ и поиска да говори с директора. След няколко секунди се обади Джейк Томас.

— Добро утро, господин Розновски.

— Добро утро, господин Томас. Искам само да потвърдя, че тази сутрин ще ви продам — лично на вас — моите осем процента от „Лестър“ срещу два милиона долара.

— Благодаря, господин Розновски. Много щедро от ваша страна.

— Няма нужда да ми благодарите, господин председател. Това беше уговорката ни, когато ми продадохте вашите два процента.

Флорентина разбираше, че ще й трябва доста време, докато се оправи от нанесения от баща й удар. Питаше се дали все още е възможно да го обича и мрази едновременно. Опита се да съсредоточи вниманието си върху бързо растящата си империя и да изхвърли от главата си мисълта, че никога вече няма да види баща си.

Другият удар — не толкова личен, но не по-малко трагичен — й бе нанесен на 22 ноември 1963 година. Ричард й се обади от банката (нещо, което никога не бе правил) и й каза, че президентът Кенеди е прострелян в Далас и че според първите новини най-вероятно ще умре.

Новоназначеният дизайнер Джани ди Феранти предложи на Флорентина да поставят малко двойно F на яките или подгъва на всички дрехи. Емблемата изглеждаше много ефектно и подобри фирмената репутация още повече. Макар че самият Джани бе готов пръв да признае, че това не е нищо освен копие на идеята на Ив Сен Лоран, то все пак вършеше работа.

Флорентина успя да намери време да отлети до Лос Анджелис, за да огледа един обявен за продажба имот на Родео Драйв в Бевърли Хилс. След като го видя, каза на Ричард, че има планове за седми магазин. Той заяви, че трябва внимателно да проучи сметките, преди да я посъветва дали да сключи сделката, но че самият той е затрупан с работа в банката и ще й се наложи да изчака няколко дни.

За пореден път Флорентина изпита нуждата от съдружник или поне от финансов директор — особено сега, когато Ричард не можеше да вдигне глава от работа. Много й искаше да работят заедно, но не се решаваше да му го предложи.

— Пусни обява в „Кроникъл“ и виж колко отговора ще получиш — каза Ричард. — Ще ти помогна да ги отсееш и ще интервюираме останалите заедно.

Флорентина го послуша и само след дни пощенската им кутия се препълни с писма от банкери, адвокати и счетоводители, всеки от които показваше силен интерес към обявата. Ричард се зае да й помага да подберат най-благонадеждните. По едно време спря с писмо в ръка и каза:

— Аз съм луд!