Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Двадесет и пет хиляди плюс десет процента?

Италианецът се разсмя, стана, отвори им вратата и зачака да си тръгнат. Флорентина не помръдна.

— Вие сте от хората, които очакват Зефирели да проектира следващия ви магазин, а в същото време се надяват да задържат Луиджи Ферпози като почетен съветник. Не че очаквам да разберете какво говоря — добави той.

— Луиджи е мой близък приятел — надменно отвърна Флорентина.

Италианецът сложи ръце на кръста си и избухна в смях.

— Вие американците сте едни и същи. След малко ще кажете, че сте дизайнер и на дрехите на папата.

Ричард изпита към него нещо като съчувствие.

— Блъфирате, сеньора. Ферпози дойде да гледа представлението в Лос Анджелис и разговаряхме надълго и нашироко за работата ми. Сега поне имам начин да се отърва от вас.

Ди Феранти вдигна телефона и без да каже и дума повече, набра някакъв номер.

Зачакаха. Накрая Флорентина чу от слушалката глас, който й се стори познат.

— Луиджи? — каза Феранти. — Джани се обажда. При мен е една американка, госпожа Каин. Твърди, че сте приятели.

Заслуша отговора и усмивката му стана още по-широка. После се обърна към Флорентина.

— Казва, че не познава никаква госпожа Каин и че може би в затвора Алкатраз ще се почувствате като у дома си.

— Не ми пука за Алкатраз — отвърна Флорентина. — Но му кажете, че може би го е построил баща ми.

Джани ди Феранти повтори думите й в слушалката. Докато слушаше отговора, лицето му придоби объркано изражение. Накрая той отново погледна към нея.

— Луиджи казва да ви предложа чай. Но само при положение че си носите чайник.

Нужни бяха два обяда, една вечеря с Ричард, една с банкерите й и достатъчно голям аванс, за да убеди Джани и приятеля му Валерио да се преместят от Милано в Сан Франциско. Накрая дребният италианец прие да стане дизайнер на новата модна къща. Флорентина бе сигурна, че това е ударът, който бе търсила. Беше толкова въодушевена от постижението си, че съвсем забрави, че до пътуването до Ню Йорк и срещата с бащата на Ричард остават само шест дни.

В понеделник сутринта, докато закусваха, Ричард изведнъж така пребледня, че Флорентина се уплаши да не припадне.

— Какво има, скъпи?

Той й посочи първата страница на „Уолстрийт Джърнъл“, сякаш изгубил дар слово. Флорентина прочете краткото съобщение и мълчаливо му върна вестника. Той прочете бавно съобщението за втори път, за да се увери, че го е разбрал. Краткостта му беше зашеметяваща. „След заседанието на управителния съвет в петък Уилям Лоуел Каин подаде оставка като директор и председател на управителния съвет на банка «Лестър».“

Ричард знаеше, че деловите кръгове ще интерпретират по възможно най-лошия начин подобно внезапно оттегляне, направено без никакви обяснения. Особено при положение че той, синът на Уилям — също банкер — не е бил поканен да получи място в съвета. Прегърна Флорентина и я притисна до себе си.

— Това означава ли, че пътуването ни до Ню Йорк се отменя?

— Не, освен ако баща ти не е причина за оставката му.

— Това не може да се случи… няма да допусна да се случи. Не и след като чакам толкова дълго…

Телефонът звънна и Ричард го вдигна, без да пуска Флорентина.

— Ало?

— Ричард, аз съм — каза майка му. — Научи ли?

— Да, току-що прочетох съобщението в „Уолстрийт Джърнъл“. Какво го е накарало да подаде оставка, за бога?

— И аз не зная подробностите, но доколкото разбирам, господин Розновски е притежавал шест процента от акциите през последните десет години, а по някаква причина се оказва, че му трябват само осем процента, за да може да премахне баща ти от мястото му.

— Въз основа на член седми — каза Ричард.

— Да, точно така. Но все още не зная точно какво означава това.

— Татко въведе тази клауза, за да е сигурен, че никой не може да го докосне. Смяташе я за безотказна, защото само някой притежаващ осем процента би могъл да оспори мястото му. Никога не си е представял, че толкова голям дял може да се окаже притежание на някой извън семейството. В никакъв случай не би се съгласил да се откаже от своите четиридесет и един процента в „Каин и Кабът“ и да стане директор на „Лестър“, ако е имало възможност да бъде премахнат от външен човек.

— Но това все още не обяснява защо си е подал оставката.

— Предполагам, че бащата на Флорентина по някакъв начин се е добрал до нужните му два процента. Това би му дало същата власт като на татко и той би направил невъзможен живота му в банката като директор.