Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Въпреки влошените взаимоотношения със Зофя, Авел все още искаше син и започна да се отчайва от несполучливите опити жена му да зачене. Отначало обвиняваше Зофя, която също искаше второ дете. Накрая тя го принуди да отиде на лекар. Почувства се унизен, когато научи, че спермата му е с ниски показатели — докторът приписа това на гладуването му като дете и отсече, че е малко вероятно да стане баща за втори път. От този момент престанаха да говорят по този въпрос и Авел насочи цялото си внимание и надежди към Флорентина, която растеше сякаш с часове. Единственото нещо, което растеше по-бързо, бе хотелската верига „Барон“. Той построи по един нов хотел на север и на юг, като същевременно ремонтира и модернизира вече съществуващите.

На четиригодишна възраст Флорентина тръгна на детска градина. Настоя Авел и Франклин Д. Рузвелт да дойдат с нея първия ден. Повечето от другите момичета бяха съпровождани от жени и Авел с изненада откри, че те невинаги бяха майки, а детегледачки и дори една гувернантка (както учтиво бе поправен). Още същата вечер каза на Зофя, че иска Флорентина да има гувернантка.

— Това пък защо? — остро попита жена му.

— Защото не искам никой да започне живота си в по-добра позиция от дъщеря ни.

— Мисля, че е глупаво пилеене на пари. Какво толкова може да направи някой друг, което да не мога и аз?

Авел не отговори, но още на следващата сутрин пусна обяви за гувернантка в „Чикаго Трибюн“, „Ню Йорк Таймс“ и „Лондон Таймс“, като ясно описваше условията. От цялата страна заваляха отговори от висококвалифицирани жени, които желаеха да работят за шефа на хотелската верига. Имаше писма на завършили Радклиф, Васар и Смит; писаха му дори от федералния изправителен дом за жени в Олдърсън, Западна Вирджиния. Най-много обаче го заинтригува бележката на една госпожа, която очевидно никога не бе и чувала за Чикагския барон.

Олд Ректъри

Мъч Хедъм

Хартфордшир

12 септември 1938

Уважаеми господине,

Във връзка с обявата Ви на първата страница от днешния брой на „Таймс“, бих желала да се кандидатирам за гувернантка на дъщеря Ви.

Аз съм на тридесет и две години, шестата дъщеря на о. Л. Х. Тредголд, неомъжена, от енорията Мъч Хедъм в Хартфордшир. Понастоящем преподавам в местното начално училище и помагам на баща ми в работата му като старши свещеник.

Завършила съм девическия колеж „Челтнъм“, където учих латински, старогръцки, френски и английски. След това продължих образованието си в Нюнъм Колидж в Кеймбридж. Завърших университета със специалност „Съвременни филологии“, като получих отлични оценки на всички изпити. Нямам степен бакалавър, тъй като правилникът на университета не допуска присъждането й на жени.

Готова съм да се явя на интервю в удобно за Вас време и бих се радвала на възможността да работя в Новия свят.

С уважение,

Трудно му бе да повярва, че съществува учебно заведение като девически колеж „Челтнъм“ или пък населено място на име Мъч Хедъм. Какво пък оставаше за твърденията за отлични оценки и никаква диплома.

Помоли секретарката си да се обади във Вашингтон. Когато най-сетне се свърза с човека, който му трябваше, прочете писмото на глас.

Гласът от Вашингтон потвърди, че всяка дума може и да е истина — нямало причина да се съмнява в достоверността на писмото.

— Сигурна ли сте, че наистина има девически колеж „Челтнъм“? — настоя Авел.

— Повече от сигурна, господин Розновски. Аз самата съм го завършила — отвърна секретарката на британския посланик.

Вечерта Авел прочете отново на глас писмото — този път на Зофя.

— Какво ще кажеш? — попита той, макар че вече бе взел решение.

— Не ми харесва — отвърна Зофя, без да престава да чете списанието си. — Щом трябва да вземем жена, защо да не е американка?

— Помисли за преимуществата, които би имала Флорентина, ако се обучава от английска гувернантка. — Авел замълча. — Може дори и за теб да е добра компания.

Този път жена му вдигна поглед.

— Защо? Да не би да се надяваш, че ще образова и мен?

Авел не отговори.

На следващата сутрин прати телеграма до Мъч Хедъм и предложи на мис Тредголд мястото на гувернантка.

Когато след три седмици отиде да я посрещне на гарата на улица „Ласал“, веднага разбра, че изборът му е бил правилен. Позна я още като я видя самичка на перона с три различни по големина куфара. Беше висока, слаба и имаше малко надменен вид, а кокът й я правеше поне с пет сантиметра по-висока от работодателя й.