Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Така Авел за първи път си даде сметка, че могат да се купуват и хора.

По времето, когато Хенри бе избран в Градския съвет на Чикаго, Авел вече можеше да си осигури малка сума в брой и разрешителното за строежа на новия „Барон“ мина през местните власти като фурия. Когато по-късно Хенри обяви, че смята да се кандидатира в Камарата на представителите, Авел бе сред първите, които му изпратиха тлъст чек за предизборната кампания. Макар лично и да оставаше с едно наум за новия си съюзник, той много ясно си даваше сметка, че един послушен политик ще е от голяма полза за веригата „Барон“. Погрижи се нито едно от малките плащания в брой (не ги възприемаше като подкупи, дори пред себе си) да не фигурира в счетоводните книги и бе сигурен, че може да прекъсне сделката във всеки момент, когато му е удобно.

Трапезарията бе в същите деликатни тонове на зеленото, както и останалата част от хотела, но от щампованото „Б“ нямаше и следа. Мебелите бяха дъбови, от деветнадесети век. По стените висяха нарисувани с маслени бои портрети от същия период, всичките внесени от Европа. Щом вратите се затвореха, човек можеше да си представи, че е попаднал в друг свят, далеч от забързания ритъм на съвременните хотели.

Авел зае мястото си начело на масата, която можеше спокойно да побере осем гости, но в този ден бе сервирана само за двама.

— Сякаш попадаш в кътче от добрата стара Англия — отбеляза Хенри, докато оглеждаше стаята.

— Да не споменаваме Полша — отвърна Авел, докато един униформен келнер сервираше пушена сьомга, а втори наливаше в чашите им „Бушар Шабли“.

Хенри се загледа в отрупаната маса.

— Сега разбирам защо си придаваш толкова тежест, бароне.

Авел се намръщи и бързо смени темата.

— Ще ходиш ли утре да гледаш „Къбс“?

— Има ли смисъл? Имат по-слаби точки и от републиканците. Не че отсъствието ми ще обезкуражи „Трибюн“ да опише мача като побой, нямащ нищо общо с играта и правенето на точки, а при малко по-различно развитие на обстоятелствата — че „Къбс“ са постигнали бляскава победа.

Авел се разсмя.

— Едно поне е сигурно — продължи Хенри. — Никога няма да видиш нощна игра на стадион „Ригли“. Това противно нововъведение да се играе на прожектори никога няма да стигне до Чикаго.

— Същото ти беше мнението и за бирата в кутии миналата година.

Сега беше ред на Хенри да се намръщи.

— Не си ме поканил на обяд, за да обсъждаме бейзбола и бирата в кутии. Е, Авел, какво си замислил и как мога да ти помогна?

— Много просто. Искам да се посъветвам с теб какво да правя с Уилям Каин.

Хенри като че ли се задави. „Трябва да говоря с главния готвач — помисли си Авел. — В сьомгата не трябва да има никакви кости.“

— Хенри, навремето ми разказа с пълни подробности какво е станало, когато пътищата ви са се пресекли и как той в края на краищата те е измамил и те е оставил без пукнат грош — продължи той. — Е, с мен се отнесе още по-зле. По време на Депресията притисна здраво моя съдружник и най-близък приятел Дейвис Лерой и стана пряка причина за самоубийството му. А след това отказа да ме подкрепи, когато поисках да се заема с управлението на хотелите и да се опитам да изправя веригата на крака.

— И кой те подкрепи в края на краищата? — попита Хенри.

— Един частен инвеститор с „Континентал Тръст“. Директорът никога не ми го е казвал, но винаги съм подозирал, че е Дейвид Макстън.

— Собственикът на „Стивънс“?

— Същият.

— И какво те кара да мислиш така?

— Когато дадох прием за сватбата си и за кръщенето на Флорентина в „Стивънс“, сметката беше покрита от благодетеля ми.

— Това едва ли може да се нарече доказателство.

— Така е, но съм сигурен, че е Макстън, защото веднъж ми предложи да поема „Стивънс“. Казах му, че съм по-заинтересован да намеря някой, който да ме подкрепи при възстановяването на веригата „Ричмънд“, и същата седмица банката му в Чикаго ми предложи пари от някой, който не искал да разкрива самоличността си — щяло да се стигне до конфликт на интереси.

— Това вече звучи малко по-убедително. Кажи какво си намислил за Уилям Каин. — Хенри въртеше чашата си в ръце и чакаше Авел да продължи.

— Нещо, което няма да отнеме много от времето ти, а може да се окаже полезно както във финансов план, така и в личен — доколкото знам отношението ти към Каин.

— Слушам те — каза Хенри, без да вдига поглед от чашата си.

— Искам да се добера до контролния пакет акции на банката му в Бостън.