Джефри Арчър: Блудната дъщеря

След като Пейси бе осъден за палежа, Авел трябваше само да изчака плащането на парите от застраховката, за да започне да строи отново хотела в Чикаго. Беше използвал промеждутъка, за да посети останалите десет хотела от веригата и да ги очисти от служителите, които проявяваха същите склонности като Дезмънд Пейси. На мястото на изхвърлените назначаваше хора от дългите опашки безработни, появили се в цяла Америка.

Зофя започна да негодува срещу честите му пътувания от Чарлстън до Мобайл и от Хюстън до Мемфис, за да наглежда хотелите на юг. Но Авел си даваше сметка, че ако иска да спази своята част от уговорката с анонимния си благодетел, няма да има много време да се заседява вкъщи — колкото и да обожаваше дъщеря си. Разполагаше с десет години, за да върне заема на банката. Ако успееше, според една клауза в договора щеше да има право да купи останалите шестдесет процента от акциите на компанията за три милиона долара.

Зофя всяка вечер благодареше на Бога за това, с което вече разполагаха, и го умоляваше да намали темпото. Нищо обаче не бе в състояние да спре Авел от опитите му да постигне целта си.

— Вечерята е готова — извика Зофя.

Авел се престори, че не я е чул, и продължи да се взира в спящата си дъщеря.

— Не ме ли чу? Вечерята е готова.

— Какво? Не те чух, скъпа. Извинявай. Идвам.

Изправи се с неохота. Червеното пухено юрганче на Флорентина лежеше на пода до креватчето. Той вдигна меката завивка и внимателно я постави върху одеялото, с което бе завита спящата му дъщеря. Не искаше тя никога да усеща студ. Бебето се усмихна в съня си. „Може би това е първият й сън?“ — питаше се Авел, докато гасеше лампата.

Кръщенето на Флорентина бе нещо, което всички щяха да запомнят — с изключение на самата нея, тъй като проспа цялото събитие. След церемонията в катедралата „Светото Име“ в Северен Уобаш гостите отидоха в хотел „Стивънс“. Авел нае отделна зала и покани над сто души да отпразнуват случая. Кръстник бе най-близкият му приятел Джордж Новак — също поляк, който спеше на койката над неговата по време на пътуването от Европа, а кръстница — Янина, една от братовчедките на Зофя.

Гостите отдадоха дължимото на традиционната трапеза от десет ястия. Авел седеше на почетното място и приемаше подаръците от името на дъщеря си. Сред тях имаше сребърна дрънкалка, американски спестовни бонове, издание на „Хъкълбери Фин“ и великолепен старинен пръстен със смарагд от тайнствения му покровител. Авел се надяваше благодетелят му да е получил поне толкова удоволствие при подаряването, колкото показа по-късно дъщеря му при приемането на подаръка. За да отбележи случая, Авел подари на Флорентина голямо кафяво плюшено мече с червени очи.

— Прилича на Рузвелт — каза Джордж и вдигна играчката, за да я видят всички. — Това е повод за второ кръщене — кръщавам това меченце Франклин Делано Рузвелт.

— Наздраве, господин президент! — Авел вдигна чашата си. Името на мечето така и си остана.

Празненството свърши към три посред нощ и Авел трябваше да поръча количка от хотела, за да закара подаръците у дома. Джордж му махна с ръка, когато минаваше покрай него по Мичиган Авеню и я буташе пред себе си.

Щастливият татко започна да си подсвирква — спомняше си различните подробности от чудесната вечер. Едва когато господин президентът падна за трети път от количката, си даде сметка колко разнебитена е улицата. Вдигна мечока и го нагласи в средата на отрупаната с подаръци количка. Тъкмо се изправяше, когато нечия ръка легна на рамото му. Авел рязко се обърна, готов да защити с живота си първите придобити от Флорентина неща, и се озова срещу някакъв млад полицай.

— Можете ли да обясните какво правите с количка на хотел „Стивънс“ на Мичиган авеню в три през нощта?

— Разбира се, полицай — отвърна Авел.

— Добре, да започнем с това какво има в пакетите.

— Като изключим Франклин Делано Рузвелт, не мога да ви кажа със сигурност.

Полицаят веднага го арестува по подозрение за кражба. И докато получателката на подаръците кротко спеше под червеното си юрганче в детската си стая на втория етаж, баща й прекара безсънна нощ на един стар, натъпкан с конски косъм матрак в ареста. Джордж се появи на следващата сутрин в съда, за да потвърди разказа му.

На другия ден Авел купи един буик от Питър Сосиковски, който се занимаваше с търговия с автомобили втора ръка в полския квартал.

Започна да пътува извън Чикаго с все по-голямо нежелание — страхуваше се да отсъства дори за няколко дни и да пропусне първата стъпка, първата дума и всичко друго първо нещо на любимата си дъщеря. Надзираваше бдително дневния й режим още от раждането й и не позволяваше в дома им да се говори на полски. Бе твърдо решен в говора й да няма и следа от полски акцент, който би я накарал да се чувства неудобно в обществото.