Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Няма да е лесно — каза Хенри. — По-голямата част от акциите се държат от фамилен тръст и не могат да се продават без личното му съгласие.

— Доста добре си осведомен — отбеляза Авел.

— Това е общоизвестно — отвърна Хенри.

Авел не му повярва.

— Добре, да започнем с научаването на имената на всеки собственик на акции в „Каин и Кабът“ и да видим дали някой ще прояви интерес да се раздели с тях срещу цена, значително по-висока от обичайната.

Авел забеляза как очите на Хенри светнаха, когато започна да пресмята колко ще спечели, ако успее да се спазари и с двете страни.

— Разбере ли, нещата ще загрубеят — каза Хенри.

— Няма да разбере — каза Авел. — А и да го направи, ще сме най-малкото с два хода преднина. Мислиш ли, че можеш да свършиш работата?

— Мога да се опитам. Какво друго имаш предвид?

Авел разбра, че Хенри се опитва да научи каква сума може да очаква, но още не беше свършил.

— Искам писмен доклад на всяко първо число, в който да са описани акциите на Каин във всяка компания, деловите му начинания и всички подробности, които можеш да научиш за личния му живот. Абсолютно всичко, до което се добереш, колкото и тривиално да изглежда.

— Повтарям, няма да е лесно — каза Хенри.

— Хиляда долара месечно ще премахнат ли част от трудностите?

— Хиляда и петстотин — със сигурност — отвърна Хенри.

— Хиляда през първата половин година. Ако успееш да се докажеш, вдигам мизата на хиляда и петстотин.

— Споразумяхме се — каза Хенри.

— Добре. — Авел измъкна портфейла от вътрешния си джоб и извади подписания вече чек за хиляда долара.

Хенри се зае да го изучава.

— Сигурен беше, че ще се съглася на толкова, нали?

— Не, никак даже. — Авел измъкна втори чек за хиляда и петстотин и му го показа. — Ако излезеш сред победителите през първите шест месеца, ще си изгубил само три хиляди долара.

Двамата се разсмяха.

— А сега към по-приятни теми — каза Авел. — Ще победим ли?

— „Къбс“ ли имаш предвид?

— Не, изборите.

— Разбира се, Ландън ще претърпи поражение. Канзаският слънчоглед не може да се надява да победи Рузвелт — каза Хенри. — Както ни напомни президентът, това растение има жълт цвят и черно сърце, става за храна на папагали и винаги умира преди началото на ноември.

Авел отново се разсмя.

— А ти самият?

— Няма място за притеснения. Мястото винаги е било гарантирано за демократите. Трудното е да спечелиш номинирането, не самите избори.

— С нетърпение чакам да станеш конгресмен, Хенри.

— Не се съмнявам, Авел. А аз с нетърпение очаквам да ти служа, както и на останалите си избиратели.

Авел го погледна лукаво.

— Надявам се, значително по-добре — отбеляза той, докато му сервираха огромна телешка пържола и му наливаха „Кот дьо Бьон“, реколта 1929. През останалата част на обяда обсъждаха травмите на Габи Хартнет, златните медали на Джеси Оуенс на Олимпиадата в Берлин и вероятността Хитлер да нападне Полша.

— Никога — каза Хенри и започна да припомня храбростта на поляците при Монс по време на Голямата война.

Авел не коментира факта, че при Монс нито един полски полк не е влизал във военни действия.

Седна отново зад бюрото си в два и тридесет и седем и отново се зае с проблемите на президентския апартамент и осемте хиляди пресни хлебчета.

Прибра се вкъщи чак в девет вечерта и откри, че Флорентина вече е заспала. Но тя се събуди веднага щом влезе в стаята й и му се усмихна.

— Президунк, президунк, президунк.

Авел се усмихна.

— Не аз. Може би ти, но не и аз.

Вдигна дъщеря си, целуна я по бузата и седна с нея, докато тя повтаряше отново и отново речниковия си запас, състоящ се от една-единствена дума.

През ноември 1936 година Хенри Осбърн бе избран в Камарата на представителите като конгресмен от Девети избирателен окръг Илинойс. Бе получил малко по-малко гласове от предшественика си — факт, който можеше да се обясни само със собствения му мързел — Рузвелт бе спечелил във всички щати без Върмонт и Мейн, а в Конгреса републиканците бяха само седемнадесет в Сената и сто и трима — в Камарата на представителите. За Авел обаче значение имаше единствено това, че неговият човек е вътре в играта. Незабавно му предложи мястото на председател на комитета по планиране на хотелска верига „Барон“. Хенри прие с радост.

Авел насочи цялата си енергия в изграждане на нови и нови хотели — не без помощта на конгресмена Осбърн, който успяваше да уреди разрешителни за строеж навсякъде, където пожелаеше баронът. Авел винаги се отплащаше на Хенри за услугите. Нямаше никаква представа какво прави с парите, но очевидно част от тях попадаха в подходящи ръце. Повече подробности не искаше и да знае.