Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Този режим се следваше неотклонно и се нарушаваше единствено в редките случаи на нечий рожден ден или на националните празници, когато мис Тредголд скланяше да заведе Флорентина до театъра „Юнайтед Артистс“ на улица „Уест Рандолф“, където да гледат филми като „Снежанка и седемте джуджета“ — но само при условие че мис Тредголд е гледала филма седмица по-рано, за да е сигурна, че е подходящ за възпитаницата й. Уолт Дисни получи одобрението й, както и Лорънс Оливие в ролята на Хийтклиф — тя гледа този филм три пъти през свободните си следобеди в сряда, когато прожекцията струваше двадесет цента. Дори убеди себе си, че шестдесетте цента си струват — в края на краищата, „Брулени хълмове“ бе класика.

Мис Тредголд никога не пречеше на Флорентина да я пита за нацистите или за Новия курс на Рузвелт, въпреки че понякога бе явно, че не е наясно с отговорите. Момичето вече бе открило, че майка му невинаги е в състояние да удовлетвори любопитството му. А на няколко пъти и на мис Тредголд й се наложи да изчезне в стаята си и да се консултира с Енциклопедия Британика, за да може да даде правилен отговор.

На пет години Флорентина започна да посещава подготвителния клас към Девическото латинско училище в Чикаго и само след седмица бе преместена в по-горен клас, тъй като бе много по-напред от връстниците си. В нейния свят всичко изглеждаше прекрасно. Имаше си мама и тате, мис Тредголд и Франклин Д. Рузвелт, и нямаше неща, които да й се струват недостижими.

Само „най-добрите семейства“, както ги описваше Авел, пращаха децата си в Латинското училище; ето защо мис Тредголд бе донякъде шокирана, след като покани някои от приятелките на Флорентина на чай и те учтиво отказаха. Най-добрите приятелки на момичето — Мери Джил и Сюзи Джейкъбсън — идваха на гости сравнително често; повечето родители на другите момичета обаче измисляха някакви неубедителни извинения и мис Тредголд скоро разбра, че макар и скъсал оковите на бедността, Чикагския барон все още не може да си намери място във висшите кръгове на Чикаго. Зофя никак не помагаше в това отношение — почти не правеше усилия да се запознае с другите родители, а за участието й в разни благотворителни комитети, болнични настоятелства или клубове не можеше да става и дума.

Мис Тредголд направи всичко на Пето авеню, но трудно можеше да постигне нещо — в очите на повечето родители тя бе просто прислужница. Молеше се Флорентина никога да не научи за тези предразсъдъци — но молитвите й останаха несбъднати.

Флорентина завърши без никакъв проблем първи клас — представи се повече от добре в групата и единствено ръстът й издаваше, че е с една година по-малка.

Авел бе прекалено зает да изгражда своята нова империя, за да си задава въпроси за социалното си положение или за проблемите, с които би могла да се сблъска мис Тредголд. Хотелската верига вървеше сигурно и обещаващо и целта на Авел бе да върне заема на благодетеля си до 1938 година. Всъщност предвиждаше печалба от двеста и петдесет хиляди долара, независимо от мащабната строителна програма.

Истинските му грижи не бяха свързани с детската градина и хотелите — те бяха на осем хиляди километра, в любимата му родина. Най-лошите му страхове се сбъднаха на 1 септември 1939 година, когато Хитлер нахлу в Полша, а два дни по-късно Англия обяви война на Германия. След избухването на новата война Авел започна да мисли дали да не прехвърли управлението на хотелите на Джордж — който се оказа надежден заместник — и да отиде в Англия, за да постъпи в полската Армия Крайова. Но Джордж и Зофя успяха в крайна сметка да го разубедят и той насочи вниманието си към увеличаването на печалбата си и изпращането на помощи за британския Червен кръст, като същевременно лобираше пред политиците от Демократическата партия за влизането на Щатите във войната на страната на Англия.

Една сутрин Флорентина го чу да казва:

— ФДР има нужда от всеки приятел.

Към последното тримесечие на 1939 година Авел с помощта на един малък заем от Първа градска банка на Чикаго стана стопроцентов собственик на акциите на верига „Барон“. Предвиди в годишния отчет печалба от половин милион долара за 1940 година.

Франклин Д. Рузвелт (онзи с червените очи и мъхнатата кафява козина) рядко се отделяше от Флорентина дори когато тя мина във втори клас. Мис Тредголд бе на мнение, че може би е дошло времето да започнат да оставят ФДР вкъщи. При други обстоятелства тя би настоявала — може би щяха да се пролеят малко сълзи и въпросът щеше да се реши; въпреки това обаче тя сметна, че е по-добре да остави детето да върви по своя път. Това решение се оказа една от малкото грешки, които бе допускала.