Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Всеки понеделник момчетата в Латинското училище учеха френски заедно с момичетата при мадмоазел Метине. За всички освен за Флорентина това бе първата болезнена среща с чуждия език. Докато класът повтаряше в хор след мадмоазел думички като boucher, boulanger и epicier, Флорентина — повече от скука, отколкото от показна храброст — започна да разговаря с ФДР на френски. Съседът й по чин — високо и доста мързеливо момче, казваше се Едуард Уинчестър и очевидно не бе в състояние да схване разликата между le и la, се наведе към нея и й каза да не се фука. Флорентина се изчерви.

— Просто се опитвах да обясня на ФДР разликата между мъжки и женски род.

— Така ли? Ей сега ще ти покажа le difference, мадмоазел Всезнайкова — каза Едуард и в пристъп на ярост грабна ФДР и с цялата сила, на която бе способен, откъсна едната му лапа.

Флорентина бе така смаяна, че не помръдна дори когато Едуард изсипа мастилницата върху главата на мечето.

Мадмоазел Метине, която никога не бе одобрявала събирането на момчета и момичета в един клас, се втурна към тях, но вече бе късно. Тъмносин от главата до петите, ФДР седеше на пода в центъра на малък кръг от пълнежа на откъснатата си лапа. Флорентина гушна любимия си приятел и сълзите й разредиха разлятото мастило. Мадмоазел Метине поведе Едуард в кабинета на директора и заръча на останалите да стоят тихо, докато не се върне.

Флорентина пълзеше по пода и безнадеждно се мъчеше да закрепи откъснатата лапа към тялото на ФДР. Едно русо момиче, което никога не бе харесвала, се наведе и изсъска:

— Така ти се пада, тъпа полякиня такава.

Всички се разкискаха и някои започнаха да викат: „Тъпа полякиня, тъпа полякиня!“. Флорентина стискаше ФДР и се молеше мадмоазел Метине да се върне по-скоро.

Сякаш бяха изминали часове, когато учителката по френски най-сетне се появи. Едуард вървеше подире й и се правеше на посърнал. Подигравките спряха в мига, когато мадмоазел влезе, но Флорентина не успя да събере сили дори да вдигне поглед. Във възцарилата се неестествена тишина Едуард отиде до нея и й се извини с глас, който бе колкото висок, толкова и неискрен. След това се върна на мястото си и се ухили на съучениците си.

Когато мис Тредголд взе възпитаницата си от училище, не можеше да не забележи, че лицето на момичето е зачервено от плач и че то ходи оклюмало, хванало измацания със синьо ФДР за здравата лапа. Измъкна цялата истина от Флорентина още преди да се приберат у дома. След това я почерпи с любимия й хамбургер и със сладолед — храна, която по принцип не одобряваше — и я сложи да си легне рано с надеждата, че детето ще заспи бързо. След един час безплодни усилия с четката и сапуна мис Тредголд се видя принудена да се признае за победена. Когато сложи мократа животинка до Флорентина, изпод завивките се разнесе тънко гласче:

— Благодаря, мис Тредголд. ФДР има нужда от всеки приятел.

Когато Авел се прибра малко след десет — напоследък закъсняваше почти всяка вечер — мис Тредголд му каза, че иска да си поговорят. Авел се изненада от молбата й и незабавно я покани в кабинета си. За година и половина, откакто бе при тях, мис Тредголд винаги бе докладвала за развитието на дъщерята на господин Розновски веднъж седмично — в понеделник, между десет и десет и тридесет сутринта, когато Флорентина заедно с майка си посещаваше месата в катедралата „Светото Име“. Докладите й неизменно бяха ясни и точни; ако не друго, тя имаше склонност да подценява постиженията на детето.

— Какво има, мис Тредголд? — попита Авел, като се мъчеше да изглежда спокоен. Подобно нарушаване на установения ред го изпълни със страх — опасяваше се, че гувернантката ще иска да напусне.

Мис Тредголд му разказа за случилото се в училището.

С напредването на разказа лицето на Авел ставаше все по-червено и когато мис Тредголд привърши, бе станало алено.

— Това е недопустимо — бяха първите му думи. — Флорентина незабавно трябва да бъде преместена оттам. Утре лично ще се срещна с госпожица Алън и ще й кажа точно какво ми е мнението за нея и нейното училище. Предполагам, че одобрявате решението ми, мис Тредголд.

— Не, сър, не го одобрявам — последва необичайно острият отговор.

— Моля? — невярващо каза Авел.

— Смятам, че заслужавате точно толкова упреци, колкото и родителите на Едуард Уинчестър.

— Аз? Защо?

— Би трябвало отдавна да сте казали на дъщеря си какво е да бъде полякиня и как да се справя с проблемите, които могат да възникнат от това. Би трябвало да й обясните дълбоко вкоренените предразсъдъци на американците към поляците. Предразсъдъци, които по мое лично мнение заслужават точно толкова упрек, колкото предубежденията на англичаните към ирландците и са само на крачка от варварското поведение на нацистите по отношение на евреите.