Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Накрая спряха пред прясно боядисана червена врата с номер двеста и осемнадесет. Мис Тредголд почука два пъти. Флорентина стоеше до нея, мълчалива за първи път, откакто бе излязла от училище. Изминаха няколко секунди, след което вратата се отвори и на прага се появи мъж в сив пуловер и дънки.

— Идвам по обявата ви в „Сън Таймс“ — каза мис Тредголд, преди мъжът да успее да отвори уста.

— А, разбира се — отвърна той. — Заповядайте.

Мис Тредголд влезе в къщата, следвана от обърканата Флорентина. Минаха през тесен коридор — стените бяха покрити с фотографии и многоцветни розети — и стигнаха задната врата, от която се излизаше в някакъв двор.

Флорентина ги забеляза веднага. Бяха в една кошница в дъното на двора и тя се затича към тях. Шестте жълти бебета лабрадори се сгушиха по-близко до майка си. Едно от тях изостави топлината на роднините си и изскочи от кошницата, за да заподскача към Флорентина.

— Това е куцо — каза Флорентина, вдигна кутрето и заразглежда лапичката му.

— Да, за жалост — каза мъжът. — Но другите пет са в идеално състояние, можеш да си избереш което поискаш.

— Какво ще стане, ако никой не я пожелае?

— Ами… — Мъжът се поколеба. — Ще трябва да я приспим.

Флорентина погледна отчаяно мис Тредголд и прегърна кутрето, което с усърдие ближеше лицето й.

— Искам това — каза Флорентина без колебание, изпълнена със страх от реакцията на гувернантката.

— Колко ви дължа? — попита мис Тредголд и отвори портмонето си.

— Нищо, госпожо. Радвам се, че ще попадне на добро място.

— Благодаря ви — каза Флорентина. — Благодаря.

Опашката на кутрето не спря да се размахва през целия път до новия му дом, докато за изненада на мис Тредголд Флорентина не отрони нито дума. Всъщност тя не пусна кученцето чак докато не го внесе на сигурно място в кухнята. Зофя и мис Тредголд гледаха как малкият лабрадор куцука през помещението към купичката с топло мляко.

— Прилича ми на папа — каза Флорентина.

— Не бъди неучтива — сгълча я мис Тредголд.

Зофя потули усмивката си.

— Е, Флорентина, как ще я наречеш?

— Елинор.

Флорентина се кандидатира за президент за първи път през 1940 година, когато беше на шест. Учителката й във втори клас госпожица Евънс реши да проведе избори на шега. В състезанието бяха поканени и момчетата. Едуард Уинчестър, на когото Флорентина така и не бе простила напълно заради заливането на мечето й с мастило, бе избран да представлява Уендъл Уилки. Естествено, самата Флорентина бе ФДР.

Беше решено всеки кандидат да държи петминутна реч пред останалите двадесет и седем ученици в класа. Без да се опитва да влияе на Флорентина, мис Тредголд изслуша рецитацията на Флорентина цели тридесет и един (или тридесет и два?) пъти, както спомена на господин Розновски в неделя сутринта преди изборите.

Флорентина изчиташе на глас политическите колонки в „Чикаго Трибюн“ пред мис Тредголд и търсеше и най-малкото зрънце информация, което би могла да добави към речта си. Кейти Смит като че ли пееше навсякъде „Бог да благослови Америка“, а индексът Дау Джоунс за първи път премина 150 пункта. Четеше и за развитието на войната в Европа, както и за пускането на трийсет и шест хиляди тонния крайцер „Вашингтон“ — първия боен кораб, строен от Америка от деветнадесет години.

— Защо строим боен кораб, щом президентът обещава, че американският народ няма да участва във войната?

— Може би е в интерес на собствената ни безопасност — предположи мис Тредголд, която трескаво плетеше чорапи за момчетата в родината си. — Просто в случай че германците решат да ни нападнат.

— Няма да посмеят — каза Флорентина.

В деня, в който Троцки бе убит с алпинистки пикел в Мексико, мис Тредголд се постара вестникът да не стига до възпитаницата й, а една друга сутрин не бе в състояние да й обясни какво представляват найлоновите чорапи, защо първите седемдесет и две хиляди чифта бяха продадени само за осем часа и магазините били принудени да ограничат продажбите до два чифта на купувач.

Самата мис Тредголд, чиито крака обикновено бяха обути в бежови памучни чорапи в тон, наричан с оптимистичното име „Съблазън“, намръщено ги разгледа и заяви:

— Сигурна съм, че никога няма да си сложа найлонови чорапи. — И наистина удържа на думата си.

Когато настъпи денят на изборите, главата на Флорентина бе пълна с факти и цифри, някои от които не разбираше, но пък за сметка на това й даваха увереност, че ще спечели. Единственият сериозен и заслужаващ внимание проблем бе, че Едуард бе по-едър от нея. Флорентина си въобразяваше, че това определено е предимство, тъй като някъде бе чела, че двадесет и седем от общо тридесетте и двама американски президенти са били по-високи от противниците си.