Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— В такъв случай само се моля Англия да не изгуби преди да се включим, защото Америка ще трябва да чака до ноември, за да е сигурна, че ФДР ще е новият президент.

През тази година Авел избра архитекти за още два хотела във Вашингтон и Сан Франциско, а освен това започна и първия си проект в Канада — „Барон Монреал“. Макар че мислите му рядко се отдалечаваха от грижите за успеха на веригата, в ума му оставаше и още нещо.

Искаше му се да е в Европа, и то не за да строи хотели.

В края на есенния срок Флорентина за първи път яде бой. По-късно винаги свързваше този случай със снега.

Съучениците й бяха решили да направят голям снежен човек и всеки трябваше да донесе нещо, с което да го украсят. Получи се фигура с очи от стафиди, нос от морков, уши от картофи, стари градинарски ръкавици, пура и шапка, осигурена от Флорентина. През последния ден на срока всички родители бяха поканени да разгледат творението и мнозина обърнаха внимание на шапката. Флорентина сияеше от гордост, докато не пристигнаха майка й и баща й. Зофя избухна в смях, но Авел не бе очарован при вида на копринената си шапка, мъдреща се върху темето на ухиления снежен човек. Когато се прибраха вкъщи, Флорентина бе отведена в кабинета на баща си, където й бе изнесена дълга лекция относно това колко безотговорно е да вземеш нещо, което не е твое. След това Авел я нагласи на коляното си и й нанесе три силни удара с четката за коса.

Никога нямаше да забрави онази събота вечер.

А следващата неделя сутрин щеше да се помни завинаги от цяла Америка.

Изгряващото слънце се появи над Пърл Харбър върху крилете на вражеските самолети и осакати американския военноморски флот, като буквално изтри базата от лицето на земята и уби две хиляди четиристотин и трима американци. Съединените щати обявиха война на Япония на следващия ден, а три дни по-късно — и на Германия.

Авел незабавно извика Джордж и му съобщи, че ще се присъедини към американските части, които отплават за Европа. Джордж протестира, Зофя го умоляваше да не го прави, а Флорентина плачеше. Мис Тредголд не изрази мнението си.

Авел знаеше, че преди да напусне Америка, е нужно да уреди само още едно нещо. Повика Хенри.

— Видя ли обявата в „Уолстрийт Джърнъл“, Хенри? За малко да я подмина покрай всичките новини за Пърл Харбър.

— Имаш предвид сливането на „Лестър“ с „Каин и Кабът“, което предвидих в доклада си от миналия месец ли? Да, вече разполагам с всички подробности. — Хенри му подаде една папка. — Досетих се защо искаш да ме видиш.

Авел прелисти папката, докато не намери въпросната статия — Хенри предвидливо бе подчертал заглавието й в червено. Прочете абзаца два пъти, след което започна да барабани с пръсти по бюрото.

— Това е първата грешка на Каин.

— Може и да си прав — каза Хенри.

— Спечели своите хиляда и петстотин на месец, Хенри.

— Може би е време да ги направим на две хиляди.

— Защо?

— Заради точка седма от правилника на новата банка.

— Защо му е потрябвало изобщо да позволява приемането на тази клауза? — попита Авел.

— За да се предпази. Очевидно на господин Каин никога не му е хрумвало, че някой може да се опита да го унищожи, но при размяната на всички акции в „Каин и Кабът“ срещу същия брой акции в „Лестър“, той е изгубил контрола в едната банка, без да получи контрол в другата, тъй като „Лестър“ е много по-голяма. Макар че държи само осем процента от акциите в новото предприятие, той настоял за включването на този член, за да е сигурен, че е в състояние да спре всяка трансакция за три месеца, включително и назначаването на нов директор.

— Значи единственото, което трябва да направим, е да се сдобием с осем процента от акциите на „Лестър“ и да използваме срещу него собствената му клауза, когато това ни урежда. — Авел замълча. — Не мисля, че ще е лесно.

— Точно затова поисках увеличението.

Авел откри, че е много по-трудно да бъде приет за доброволец, отколкото му се струваше първоначално. Военните не бяха особено любезни относно зрението, килограмите, сърцето и общото му физическо състояние. Едва след като задейства някои връзки, той успя да си осигури място като интендант в Пета армия под командването на генерал Марк Кларк, която се очакваше да отплава за Африка. Авел се възползва от единствения случай да се включи във войната и изчезна в тренировъчния лагер за офицери.

Едва след като напусна Риг стрийт, мис Тредголд си даде сметка колко много Флорентина ще тъгува за баща си. Опита се да убеди момичето, че войната няма да продължи дълго, но не вярваше на собствените си думи — бе чела прекалено много история.