Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Отговорите идваха нередовно, понякога Флорентина получаваше по три писма седмично, след което — нито думичка цели три месеца. Ако изминеше цял месец без писма, започваше да си мисли, че баща й е убит в някое сражение. Мис Тредголд й обясни, че това е невъзможно, тъй като армията винаги изпраща уведомителна телеграма, в която на получателите се съобщава, че техният близък е загинал или изчезнал. Всяка сутрин Флорентина първа слизаше до пощенската кутия и търсеше писмо от баща си или ужасяващата телеграма. Често се случваше някои думи в писмата на баща й да са зачеркнати с плътно черно мастило. Опитваше се да ги разглежда срещу лампата в кухнята, но въпреки това не можеше да разчете написаното. Мис Тредголд й каза, че това се прави за безопасността на баща й, тъй като би могъл, без да иска, да напише нещо, което да е от полза на врага — ако случайно писмото попадне в неподходящи ръце.

— Но защо им е на германците да се интересуват от това, че съм на второ място по геометрия? — недоумяваше Флорентина.

Мис Тредголд подмина въпроса и я попита дали е свършила със закуската.

— Бих искала още едно препечено хлебче.

— Филийка, дете. Нали виждаш, че хлебчето е нарязано.

Всеки шест месеца мис Тредголд вземаше възпитаницата си и Елинор и ги водеше на Мънроу стрийт. Там Флорентина сядаше на един висок стол с кучето до нея и се усмихваше пред светкавицата, за да може майор Розновски да гледа как дъщеря му и лабрадорът растат.

— Не можем да допуснем като се върне да не познае собствената си дъщеря, нали? — изтъкваше мис Тредголд.

Флорентина написваше възрастта си и възрастта на Елинор на гърба на снимката, а в придружаващото писмо разказваше подробности за напредъка си в училище, за това как й харесва тенисът и плуването през лятото и футболът и баскетболът през зимата, а също така как лавиците на библиотеката са запълнени с неговите кутии от пури, в които държи пеперудите, хванати в чудесната мрежа — подарък от мама за Коледа. Добавяше също как мис Тредголд упоила пеперудите с хлороформ, преди да ги забодат на иглите, и че определила всяка от тях с латинското й наименование; как мама влязла в някакъв благотворителен комитет и в Полската лига на жените; как отглежда зеленчуци в градината и как двете с Елинор не харесват недостига на месо, но пък за сметка на това тя харесва хляба и масления пудинг, а Елинор предпочита хрупкавите бисквити. Всяко писмо неизменно завършваше с „Моля те, ела си утре вкъщи“.

Войната продължи и през 1944 година и Флорентина следеше напредването на съюзниците с помощта на „Чикаго Трибюн“ и на радиосъобщенията на Едуард Р. Мъроу от Лондон. Айзенхауер стана неин кумир, а същевременно таеше и скрито възхищение към генерал Джордж Патън, тъй като донякъде приличаше на баща й. На 6 юни започна десантът в Западна Европа. Флорентина си представяше баща си на бреговия плацдарм и не можеше да разбере как би било възможно да оцелее. Следваше съюзниците по пътя им към Париж по картата на Европа, която мис Тредголд бе закачила на стената на стаята по времето, когато учеха историята на Полша. Започна да вярва, че войната най-сетне приближава своя край и че баща й скоро ще се завърне.

Започна да седи с часове с Елинор на стълбите пред дома им на Риг стрийт и да наблюдава съседния ъгъл. Но часовете се превърнаха в дни, дните — в седмици и Флорентина се отвличаше от бденията си само защото в Чикаго през лятната ваканция предстояха предварителни избори и на двамата кандидати за президенти, което й даваше възможност да види с очите си своя политически герой.

През юни републиканците избраха за свой кандидат Томас Е. Дюи, а на следващия месец демократите отново се спряха на Рузвелт. Конгресменът Осбърн заведе Флорентина в Амфитеатъра, за да слуша речта на президента пред събранието. Тя бе объркана от факта, че всеки път, когато видеше конгресмена Осбърн, той бе в компанията на различни жени. Трябваше да попита мис Тредголд за това — тя със сигурност имаше някакво обяснение. След речта на кандидата Флорентина застана в дългата редица желаещи да се ръкуват с президента, но бе толкова смутена, че не вдигна поглед, когато количката му мина покрай нея.

Това бе най-вълнуващият ден в живота й и на връщане тя сподели с конгресмена Осбърн, че силно се интересува от политика. Той не спомена, че въпреки войната в Сената няма нито една жена, а в Конгреса са само две.

През ноември Флорентина писа на баща си и му съобщи нещо, което предполагаше, че той все още не знае. ФДР бе спечелил четвърти мандат. Очакваше отговора му с месеци.