Джефри Арчър - Блудната дъщеря

И тогава пристигна телеграмата.

Мис Тредголд не бе успяла да извади цялата купчина от кутията, когато детето забеляза малкия светлокафяв плик. Гувернантката незабавно отнесе телеграмата на госпожа Розновски в гостната, следвана по петите от уплашената Флорентина и Елинор. Зофя разкъса плика с треперещи пръсти, прочете съдържанието и избухна в истерични сълзи.

— Не, не! — изплака Флорентина. — Не може да е вярно, мамо! Кажи ми, че само е изчезнал!

Грабна телеграмата от останалата си без глас майка и я прочете. В нея пишеше: „Моята война свърши, връщам се възможно най-скоро, с обич, Авел“. Флорентина нададе радостен вик и се хвърли на гърба на мис Тредголд, която се бе строполила в креслото, в което не си бе позволявала да седне никога преди. Сякаш усетила, че обичайният ред в момента не важи, Елинор също скочи в стола и започна да облизва и двете, а Зофя избухна в смях.

Мис Тредголд не успя да убеди Флорентина, че „възможно най-скоро“ може да отнеме доста време, докато тромавата военна машина не реши кой пръв следва да се върне в родината — преимущество имаха онези, които са служили най-дълго или са били ранени в сражение. Флорентина остана изпълнена с оптимизъм, но седмиците се изнизваха едва-едва.

Една вечер, когато се прибираше с поредната скаутска нашивка (този път за спасяване на живот), забеляза светлина от малкия прозорец в стаята, в която лампите не се палеха вече повече от три години. Моментално забрави наградата си, затича се презглава и едва не изби вратата, докато мис Тредголд най-накрая не дойде и не отвори. Стрелна се покай нея към кабинета на баща си и го откри увлечен в разговор с майка си. Метна се в обятията му и не го пусна, докато той най-накрая не я отдалечи от себе си, за да я огледа по-добре — беше вече единадесетгодишна.

— Изглеждаш хиляди пъти по-красива, отколкото на снимките.

— А ти си жив и здрав, папа.

— Да, и скоро отново ще заминавам.

— Не и без мен този път — отсече Флорентина и се притисна отново в него.

През следващите няколко дни не преставаше да досажда на баща си с въпроси за войната. Срещал ли се е с генерал Айзенхауер? Не. А с генерал Патън? Да, за десетина минути. Генерал Брадли? Да. А виждал ли е немци? Не, но веднъж участвал в спасяването на един взвод, попаднал в засада при Ремажен.

— И какво стана?

— Стига, стига вече, госпожице. По-лоша си и от сержанта по строева подготовка.

Флорентина бе толкова развълнувана от прибирането на баща си, че си легна цял час по-късно и въпреки това не можа да заспи. Мис Тредголд й напомни каква късметлийка е, че татко й се е върнал без наранявания или обезобразяване — за разлика от бащите на някои от съучениците й.

Когато Флорентина чу, че бащата на Едуард Уинчестър е изгубил ръката си на някакво място на име Бастон, се опита да му каже колко много му съчувства.

Авел бързо се върна към рутинната си работа. Никой не го позна, когато влезе за първи път в „Барон“ — бе загубил доста килограми и изглеждаше толкова слаб, че дежурният администратор го попита кой е. Първото решение на Авел бе да си поръча пет нови костюма от „Брукс Брадърс“, защото нито един от довоенните не му беше по мярка.

Доколкото можеше да прецени по годишните отчети, Джордж Новак бе управлявал веригата добре, макар и да не бе предприемал някакви големи стъпки. Именно от Джордж научи, че Хенри Осбърн е преизбран в Конгреса за пети мандат. Помоли секретарката си да се обади във Вашингтон.

— Честито, Хенри. Смятай се за член на управителния съвет.

— Благодаря, Авел — каза Хенри. — Сигурно ще ти е приятно да научиш, че придобих шест процента от акциите на „Лестър“, докато ти отмъкваше вкусните хапки от баките на шапкарите.

— Чудесно, Хенри. Какви са ни шансовете да се доберем до магическите осем процента?

— Много добри — отвърна Хенри. — Питър Парфит, който се гласеше да стане директор на „Лестър“ преди на сцената да се появи Каин, е изхвърлен от управителния съвет и в момента си пада по Каин горе-долу толкова, колкото мангуста по кобра. Ясно даде да се разбере, че желае да участва със своите два процента.

— Тогава какво ни спира?

— Иска един милион долара за своя дял. Несъмнено се е сетил, че за събарянето на Каин са ти нужни единствено неговите акции, а не са останали много други акционери за купуване. Но един милион са много над десетте процента от стойността на акциите, с които ми разреши да действам.

Авел прегледа цифрите, които му беше изпратил Хенри и каза: