Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Просто я изпий до дъно — каза той, но Флорентина го изчака да отпие пръв, преди да се престраши да опита.

Едуард започна да рови из джобовете на сакото си и измъкна измачкан пакет „Лъки Страйк“. Флорентина не можеше да повярва на очите си. Най-близката й среща с цигарите бе рекламата, която бе чула веднъж по радиото („“Лъки Страйк" означава отличен тютюн. Да, „Лъки Страйк“ означава отличен тютюн") и която страшно разгневи мис Тредголд. Без да каже нищо, Едуард извади цигара и запали. После по най-дръзкия начин издуха облак дим право в средата на стаята. Флорентина седеше като омагьосана, когато той извади втора цигара и я пъхна между устните й. Не смееше да помръдне, докато момчето драскаше клечката и палеше цигарата й. Стоеше неподвижно, уплашена да не подпали косата й.

— Дръпни, глупачке — каза й той и тя бързо смукна и се закашля.

— Знаеш ли, можеш и да я извадиш от устата си — обясни Едуард.

— Знам, разбира се — побърза да отговори тя и извади цигарата по начина, както го правеше Джийн Харлоу в „Саратога“.

— Добре — каза Едуард и отпи голяма глътка от бирата си.

— Добре — повтори Флорентина и направи същото. Следващите няколко минути гледаше да не изостава от Едуард в пушенето и пиенето.

— Страхотно, нали? — обади се той.

— Страхотно — отвърна Флорентина.

— Искаш ли още?

— Не, благодаря. — Флорентина пак се закашля. — Но беше хубаво.

— Не бях пил и пушил от две седмици — обяви Едуард.

— Разбирам — каза Флорентина.

Звънецът удари и Едуард бързо скри бирата, цигарите и двете чаши в чина си, след което отключи вратата. Флорентина бавно се върна в класната стая. Чувстваше се замаяна, когато стигна мястото си, а когато час по-късно се върна вкъщи, й беше още по-зле. Не усещаше, че все още мирише на цигари. Мис Тредголд не каза нищо, но незабавно я прати да си ляга.

На следващата сутрин Флорентина се събуди в ужасно състояние и със силен сърбеж по лицето и гърдите. Погледна се в огледалото и избухна в плач.

— Лещенка — заяви мис Тредголд на Зофя.

Лещенка, потвърди по-късно и лекарят и след като привърши прегледа си, мис Тредголд въведе Авел да види дъщеря си.

— Какво ми е? — неспокойно попита Флорентина.

— Нямам представа — отвърна баща й. — Прилича ми на египетска чума, като в Библията. Какво ви е мнението, мис Тредголд?

— Виждала съм подобно нещо само веднъж, при това беше мъж — един от енориашите на баща ми. Беше пушач, но очевидно това не се отнася за този случай.

Авел целуна дъщеря си и двамата с мис Тредголд излязоха.

— Дали успяхме? — попита Авел, когато стигнаха кабинета му.

— Не съм сигурна, господин Розновски, но с удоволствие ще се обзаложа на един долар, че Флорентина никога вече няма да пуши.

Авел отвори портфейла си, измъкна една банкнота, но размисли и я прибра.

— Не, мис Тредголд. Много добре зная какво ме чака, когато се обзалагам с вас.

Веднъж Флорентина чу от класната си, че някои исторически събития могат да са толкова силни, че никой да не забрави какво точно е правил, когато е чул новината за първи път.

На 12 април 1945 година четиридесет и седем годишният Авел разговаряше с един човек, представител на продукт на име „Пепси-кола“, който се мъчеше да го убеди да предлага напитката в хотелите. Зофя пазаруваше в „Маршъл Фийлдс“, а мис Тредголд тъкмо се връщаше от „Юнайтед Артистс“, където за трети път бе гледала „Казабланка“. Флорентина бе в стаята си и търсеше в речника думата „тийнейджър“. Тя все още не фигурираше в изданието на „Уебстър“, когато Франклин Д. Рузвелт почина в Уорм Спрингс, щата Джорджия.

От всички почитания към покойния президент, които прочете следващите няколко дни, Флорентина запомни до края на живота си онова от страниците на „Ню Йорк Поуст“. То гласеше:

Вашингтон, 19 април. Починали в изпълнение на военния си дълг и техните близки.

РУЗВЕЛТ, Франклин Д., главнокомандващ, съпруга госпожа Ана Елинор Рузвелт, Белия дом.

Влизането в гимназиалните класове бе повод за второто пътуване на Флорентина до Ню Йорк, тъй като единствените магазини, в които можеха да се намерят официалните униформи на Девическото латинско училище, бяха „Маршъл Фийлдс“ в Чикаго, а за обувки — „Абъркромби и Фич“ в Ню Йорк. Авел изсумтя и заяви, че това е изопачен снобизъм в най-лошия си вид. Все пак му се налагаше да пътува до Ню Йорк, за да провери наскоро отворения „Барон“, така че се съгласи да придружи мис Тредголд и единадесетгодишната си дъщеря до Медисън авеню.