Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Предложи му седемстотин и петдесет хиляди.

Когато отиде да разговаря с Авел, Джордж мислеше за далеч по-скромни суми.

— Отпуснах на Хенри заем в твое отсъствие и той все още не го е върнал — призна той.

— Заем ли?

— Той се изрази така, не аз.

— Да бе. За каква сума става дума?

— Пет хиляди долара. Съжалявам, Авел.

— Няма нищо. Ако това е единствената ти грешка за последните три години, значи съм късметлия. Как мислиш, за какво ги е изхарчил тези пари?

— Вино, жени и партита. Нищо оригинално около конгресмена. В чикагските барове се носи слух, че здравата е започнал да играе и залага.

— Само това ми трябва от най-новия член на управителния съвет. Дръж го под око и ми кажи, ако нещата се влошат.

Джордж кимна.

— Исках да поговорим и за разрастването. Вашингтон налива в икономиката по три милиона долара дневно. Трябва да сме готови за бум, какъвто Америка не е виждала досега. Трябва да започнем и строителство в Европа, докато земята е евтина и повечето хора мислят за оцеляването си. Да започнем с Лондон.

— За бога, Авел, там всичко направо е изравнено със земята.

— Значи е чудесно за строеж, мой човек.

— Мис Тредголд, днес следобед съм на модно ревю в подкрепа на Чикагския симфоничен оркестър и може да не се върна преди Флорентина да си е легнала.

— Добре, госпожо Розновски — отвърна мис Тредголд.

— Искам и аз да дойда — каза Флорентина.

Двете я зяпнаха изненадани.

— Но до изпитите ти остават само два дни. — Зофя предполагаше, че мис Тредголд категорично ще възрази Флорентина да присъства на нещо толкова фриволно като модно ревю. — Каква ти е програмата за следобеда?

— Средновековна история — незабавно отвърна мис Тредголд. — От Карл Велики до Трентския събор.

На Зофя не й беше приятно, че на дъщеря й не й се позволява да участва в женски мероприятия, а вместо това трябва да се държи едва ли не като момче и да запълва разочарованието на съпруга й, че няма син.

— Тогава може би ще е по-добре да го отложим за друг път — каза тя. Не й се искаше да отстъпва, но знаеше, че двете с Флорентина ще си изпатят, ако Авел научи.

Този път обаче мис Тредголд я изненада.

— Не мисля, че съм съгласна с вас, госпожо Розновски. Поводът може да е чудесен за запознаването на детето със света на модата и с обществото. А и едно малко прекъсване преди изпитите няма да ти навреди много — обърна се тя към Флорентина.

Зофя погледна гувернантката с уважение.

— Искате ли да дойдете и вие? — предложи тя. За първи път Зофя видя мис Тредголд да се изчервява.

— Не, благодаря ви, няма да мога. — Тя се поколеба. — Имам писма… да, чакат ме няколко писма и ще използвам следобеда да им отговоря.

Този следобед вместо облечената в обичайното морскосиньо мис Тредголд пред училището чакаше Зофя, облечена в розово. Флорентина реши, че майка й изглежда изключително елегантно.

Искаше й се да тича по целия път до ревюто, а когато най-накрая пристигнаха, едвам се удържаше на едно място, макар че мястото й беше на първия ред. Можеше да докосне надменните модели, които грациозно пристъпваха по ярко осветения подиум. Плисирани поли се въртяха и шумоляха, вталени сака се сваляха, за да разкрият кокетно разголени рамене, прекрасни дами в метри прозрачни воали и с копринени шапки се носеха безмълвно към тайни любовни срещи някъде зад тежките червени завеси. Флорентина бе като омагьосана. След като и последният модел се завъртя и отбеляза края на ревюто, някакъв фотограф от пресата попита Зофя дали може да я снима.

— Мамо — нетърпеливо каза Флорентина, докато човекът бързо нагласяше триножника, — трябва да сложиш шапката си още по-напред, ако искаш да изглеждаш наистина шик.

За първи път майката се подчини на дъщеря си.

Същата нощ, докато я слагаше да спи, мис Тредголд попита Флорентина дали представлението й е харесало.

— Страхотно — каза Флорентина. — Нямах представа, че дрехите могат да изглеждат така прекрасно.

Мис Тредголд се усмихна и като че ли в усмивката й се четеше малко копнеж.

— А разбрахте ли, че успяха да съберат над осем хиляди долара за Чикагския симфоничен оркестър? Дори папа би се впечатлил.

— Така е, наистина — съгласи се мис Тредголд. — Един ден ще трябва да решаваш как да използваш състоянието си в полза на другите. Невинаги е лесно да се родиш богат.

На следващия ден мис Тредголд показа на Флорентина снимката на майка й в „Уименс Уеър Дейли“. Заглавието отдолу гласеше — „Баронеса Розновски излиза на модната сцена в Чикаго“.