Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Двамата претенденти теглиха жребий с наскоро изсечените монети с образа на Джеферсън, за да определят реда на представянето си. Флорентина спечели и избра да говори първа — грешка, която не повтори през целия си живот. Крехкото момиченце се изправи пред класа и, спомняйки си последните заръки на мис Тредголд („Изправи се, дете. Не забравяй, че не си въпросителен знак“), застана изправена като стрела в центъра на дървения подиум пред бюрото на госпожица Евънс и зачака знак да започне. Първите изречения излязоха с мъка от устата й. Обясни политиката си на заздравяване на финансовата стабилност на гражданите, като същевременно обещаваше, че Съединените щати няма да участват във войната.

— Не е нужно да умират американци, защото европейските държави не могат да живеят мирно — цитира тя думите на господин Рузвелт в една от речите му, която бе научила наизуст.

Мери Джил започна да ръкопляска, но Флорентина не забеляза и продължи да говори, като същевременно нервно подръпваше роклята си с потните си длани. Изрече последните си фрази като скоропоговорка, след което седна на мястото си, съпроводена от ръкопляскания и усмивки.

Едуард Уинчестър стана да заеме мястото й и няколко от момчетата от класа започнаха да скандират за него, докато вървеше към черната дъска. Тогава за първи път Флорентина разбра, че някои от гласовете са решени още преди да се стигне до речите. Можеше само да се надява, че същото се отнася и за нея самата. Едуард каза на съучениците си, че победата в състезание по кикбол е равносилна на победа в името на страната и че и в двата случая Уилки подкрепя всичко, в което вярват родителите им. Нима искат да гласуват срещу желанията на своите бащи и майки, защото ако те наистина подкрепят ФДР, ще изгубят всичко? Тези думи бяха посрещнати с взрив от овации и ръкопляскания и затова той ги повтори. В края на речта си Едуард също бе награден с ръкопляскания и усмивки, но Флорентина се помъчи да убеди самата себе си, че те не са толкова шумни и многобройни като нейните.

След като Едуард си седна, госпожица Евънс поздрави двамата претенденти и помоли двадесет и седемте гласоподаватели да откъснат по един лист от тетрадките си и да напишат на него името на избраника си. Писалките бързо се потопиха в мастилниците и заскърцаха по хартията. Бюлетини се поправяха, сгъваха и предаваха напред към госпожица Евънс. След като получи и последната, преподавателката започна да разгъва листовете един по един и да ги подрежда на две купчинки на бюрото си. Това продължи сякаш часове. Цялата стая бе притихнала по време на преброяването — събитие, което само по себе си бе необичайно. Когато госпожица Евънс приключи с разгъването, преброи бавно и внимателно двадесет и седемте листа, след което направи повторна проверка.

— Резултатът от нашите избори — Флорентина задържа дъх — за президент на Съединените щати е тринадесет гласа за Едуард Уинчестър — Флорентина ахна, беше спечелила… — и дванадесет гласа за Флорентина Розновски. Двама души са пуснали празни бюлетини, което означава „въздържал се“.

Флорентина не можеше да повярва на ушите си.

— Ето защо обявявам Едуард Уинчестър, представляващ Уендъл Уилки, за новия президент.

Това бяха единствените избори, които ФДР изгуби през тази година, но Флорентина не бе в състояние да скрие разочарованието си и изтича да се скрие в съблекалнята на момичетата, за да не я видят как плаче. Когато излезе, Мери Джил и Сюзи Джейкъбсън я чакаха.

— Няма значение — каза Флорентина, като се мъчеше да погледне храбро на резултата. — Поне зная, че вие сте ме подкрепили.

— Не можахме.

— Как така не сте могли? — невярващо попита Флорентина.

— Не искахме госпожица Еванс да разбере, че не знаем как се пише името ти — каза Мери.

На път към къщи мис Тредголд чу историята седем пъти и бе така дръзка да попита дали детето е научило нещо от всичко това.

— Разбира се — категорична бе Флорентина. — Ще се омъжа за мъж с просто име.

Авел се разсмя, когато чу историята вечерта, и я разказа на Хенри Осбърн на вечеря.

— Много внимавай, Хенри. Не след дълго току-виж заела мястото ти.

— Разполагам най-малко с петнадесет години преди да може да гласува, а дотогава ще успея да убедя избирателния район да гласува за нея.

— А какво правиш по въпроса да убедиш Комитета по външните работи, че трябва да влезем във войната?

— ФДР няма да си мръдне пръста, докато не станат известни резултатите от изборите. Всички го знаят, дори и Хитлер.