Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Зофя обаче посрещна мис Тредголд като натрапница, дошла да подрони позицията й на майка. Когато двете отидоха до детската стая, Флорентина не се виждаше никъде. Но изпод леглото към тях се взираха две подозрителни очички. Мис Тредголд първа забеляза момичето, коленичи и каза:

— Страхувам се, че няма да съм ти от особена полза ако останеш там, дете. Прекалено голяма съм, за да се побера под леглото.

Флорентина се разкикоти, изпълзя навън и каза:

— Много смешно говориш. Откъде си?

— От Англия — каза мис Тредголд и седна до нея на леглото.

— Къде е Англия?

— На една седмица оттук.

— Неее, колко е далече?

— Зависи от това как пътуваш. По колко начина бих могла да измина такова дълго разстояние? Можеш ли да се сетиш за три?

Флорентина се съсредоточи.

— Ами ще се кача на колелото и когато стигна края на Америка, ще се кача на…

Никоя от двете не забеляза, че Зофя е излязла.

Само след два дни мис Тредголд стана за Флорентина братът и сестрата, които тя никога нямаше да има.

Флорентина прекарваше часове само в слушане и Авел с гордост гледаше как старата мома на средна възраст (изобщо не беше в състояние да приеме, че е колкото него — на тридесет и две) учи четиригодишната му дъщеря на неща, за които и самият той с удоволствие би научил нещо повече.

Авел попита Джордж дали може да изреди имената на шестте съпруги на Хенри VIII — ако не можеше, май нямаше да е зле да назначат още две гувернантки от девическия колеж „Челтнъм“, преди да се окаже, че Флорентина знае повече от тях. Зофя не искаше и да знае за Хенри VIII и шестте му жени и все още смяташе, че дъщеря им трябва да бъде възпитавана според простите полски традиции; отдавна обаче се бе отказала да убеждава Авел по този въпрос. Постара се да си състави такъв режим, че да не се среща с гувернантката през по-голямата част от деня.

От друга страна, програмата на мис Тредголд беше нещо средно между дисциплината на Кралската гвардия и педагогическата система от осемнайсети век. Флорентина ставаше точно в седем, сядаше да закусва с гръб, който никога не докосваше облегалката на стола, и получаваше уроци по обноски на масата. Между седем и половина и осем без четвърт мис Тредголд избираше две-три заглавия от „Чикаго Трибюн“, прочиташе ги и ги обсъждаше с нея, като я препитваше отново един час по-късно. Флорентина незабавно прояви интерес към свързаните с президента новини — може би защото бе кръстен на мечето й. Мис Тредголд откри, че й се налага да посвети значителна част от свободното си време на изучаване на тънкостите на странната американска система на управление, за да е сигурна, че въпросите на възпитаницата й няма да останат без отговор.

От девет до дванадесет Флорентина и ФДР посещаваха детската градина, където се занимаваха с неща, много по-приемливи за връстниците й. Когато мис Тредголд идваше да я вземе, винаги бе лесно да се разбере дали Флорентина е избрала в този ден да си играе с лепилото, ножицата, пластилина, или пък да рисува с пръсти. В края на всеки учебен ден я прибираха право вкъщи и тя влизаше в банята и се преобличаше, съпроводена от обичайното „Тц-тц“ и от време на време — „Просто не знам“.

Следобед двете обикновено предприемаха някаква експедиция, която мис Тредголд бе планирала предварително и без знанието на Флорентина — макар че момичето винаги се опитваше да отгатне какво е намислила гувернантката.

— Какво ще правим днес?

Или:

— Къде ще ходим?

— Търпение, дете.

— Ама ще можем ли да отидем, ако вали?

— Ако времето е хубаво, ще отидем. Ако вали, имам резервен план.

— Какво е „зервен план“? — объркана питаше Флорентина.

— Нещо, което да ти послужи, ако всичко друго се окаже неизпълнимо — обясняваше мис Тредголд.

Следобедните експедиции включваха разходки в парка, посещения в зоологическата градина, а понякога и возене на трамвай — нещо, което според Флорентина бе извънредно опасно приключение. Мис Тредголд използваше това време, за да я научи на първите няколко думи на френски, и беше приятно изненадана да открие, че възпитаничката й има естествена склонност към научаването на чужди езици. Когато се прибираха, прекарваха половин час с мама преди времето за чай, след което отново идваше ред на банята. В седем вечерта Флорентина си лягаше. Мис Тредголд й прочиташе малко от Библията или Марк Твен (не че американците виждаха разликата, както се бе изразила в един момент, който й се струваше като проява на фриволност), след което гасеше лампата и оставаше с възпитаницата си и с ФДР, докато и двамата не заспиваха.