Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Коя си ти? — запита се на глас, докато я гледаше как се връща в обратната посока и влиза в „Бендъл“. Портиерът я поздрави почтително — несъмнено я познаваше. Отново погледна през витрината и видя как продавачките се суетят около Джеси с нещо доста повече от обичайната вежливост. Появи се една по-възрастна дама и й подаде пакет, който Джеси очевидно очакваше. Отвори го и извади от него дълга червена вечерна рокля. Джеси се усмихна и кимна, а продавачката прибра роклята в една бяло-кафява кутия. След това Джеси благодари и тръгна към вратата, без дори да се подпише за покупката си. Ричард едва избягна сблъсъка с нея, когато тя излезе забързано от магазина и скочи в едно такси.

Той измъкна следващото такси под носа на някаква възрастна дама и нареди на шофьора да кара след таксито на Джеси.

— Като на кино, а? — подсмихна се водачът.

Ричард не отговори. Когато таксито подмина малкия жилищен блок, пред който обикновено се разделяха, започна да му причернява. Таксито пред тях продължи още стотина метра и спря пред ослепителна нова жилищна сграда с униформен портиер, който побърза да й отвори вратата. Слисан и разгневен, Ричард изскочи от колата и понечи да тръгне към входа, в който бе изчезнала тя.

— Дотук деветдесет и пет цента, приятел — обади се шофьорът зад него.

— О, извинете. — Ричард бръкна в джоба си, измъкна някаква банкнота и я пъхна в ръката на шофьора, без да чака ресто.

— Благодаря, приятел — каза шофьорът, загледан в петте долара. — Някои хора днес определено са щастливи.

Ричард забързано мина през вратата и настигна Джеси тъкмо когато тя влизаше в асансьора. Тя впери поглед в него, но не продума.

— Коя си ти? — настоятелно попита той, докато вратата на асансьора се затваряше. Другите двама пътници гледаха право пред себе си, наложили си маските на заучено безразличие. Асансьорът потегли към втория етаж.

— Ричард — заекна тя. — Смятах тази вечер да ти кажа всичко. Все не се отваряше удобен случай.

— Щяла да ми каже! — отвърна той, следвайки я към апартамента. — Близо три месеца ме разиграваш с лъжите си. Крайно време е да ми кажеш истината.

Избута я безцеремонно и влезе през отворената врата. Погледна към апартамента, докато тя стоеше безпомощно във фоайето. Зад антрето имаше голяма дневна с красив ориенталски килим и величествено бюро от епохата на крал Джордж. До една масичка, върху която имаше ваза със свежи анемони, се издигаше прекрасен старинен часовник. Помещението бе впечатляващо дори според стандартите на собствения му дом.

— Хубаво жилище за продавачка — остро каза той. — Кой плаща за всичко това, любовниците ти ли?

Джеси пристъпи към него и го зашлеви толкова силно, че дланта я заболя.

— Как смееш? Махай се!

И избухна в сълзи. Ричард я прегърна.

— Божичко! Извинявай. Не биваше да го казвам. Моля те, прости ми. Просто много те обичам и си въобразявах, че те познавам добре. А сега откривам, че не зная нищо за теб.

— Ричард, и аз те обичам и съжалявам, че те ударих. Не исках да те лъжа, но наистина няма друг… честна дума.

Тя докосна бузата му.

— Изпросих си го — каза той и я целуна.

Притиснати в обятията си, двамата се отпуснаха на канапето и известно време останаха неподвижни. Той нежно галеше косите й, докато сълзите не спряха. Джеси плъзна пръсти през процепа между двете горни копчета на ризата му и тихо попита:

— Искаш ли да спиш с мен?

— Не — отвърна той. — Искам да останем цялата нощ будни.

Без да кажат нищо повече, двамата се съблякоха и се любиха — отначало нежно и свенливо, боейки се да не си причинят болка и отчаяно стараейки се да доставят удоволствие на другия. Накрая тя отпусна глава върху рамото му.

— Казвам се Флорентина Розновски — започна тя и му разказа всичко за себе си. Обясни защо се е представила под името Джеси Ковач — искаше да се отнасят с нея като с всяка друга продавачка, докато не изучи занаята, а не като с дъщерята на Чикагския барон. През цялото време Ричард не продума и продължи да мълчи и след края на разказа й.

— Вече не ме ли обичаш? — попита тя. — След като разбра коя съм всъщност?

— Скъпа — едва чуто каза Ричард. — Баща ми ненавижда твоя баща.

— В смисъл?

— Чувал съм само веднъж името на баща ти. Татко беше бесен и изкрещя, че той имал една цел в живота — да съсипе рода Каин.

— Какво? Защо? — Флорентина бе смаяна. — За пръв път чувам за баща ти. Откъде изобщо се познават? Сигурно грешиш!

— Де да беше така — каза Ричард и повтори малкото, което бе научил от майка си за враждата с баща й.