Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Божичко! Баща ми явно е говорел именно за това „предателство“, когато след четвърт век прехвърли всичките си сметки в друга банка. И какво ще правим сега?

— Ще им кажем истината. Как сме се запознали съвсем случайно, как сме се влюбили и сега смятаме да се оженим. И че с нищо не могат да ни спрат.

— Да изчакаме няколко седмици — каза Флорентина.

— Защо? — не разбра Ричард. — Мислиш ли, че баща ти може да те разубеди да се омъжиш за мен?

— Не, Ричард — нежно каза тя и отново положи глава на тялото му. — Това е невъзможно. Нека обаче първо разберем дали не можем да им го кажем спокойно, преди да ги поставим пред fait accompli. Пък и може да не се мразят толкова, колкото си представяш. В края на краищата сам каза, че проблемът с веригата „Ричмънд“ е бил преди повече от двадесет години.

— Още се мразят до смърт. Наистина! Баща ми направо ще побеснее, ако ни види заедно. Да не говорим какво ще стане, ако научи, че смятаме да се оженим.

— Още една причина да изчакаме, преди да им кажем. Така ще имаме време да измислим най-добрия си начин на действие.

Той я целуна отново.

— Обичам те, Джеси.

— Флорентина.

— Още нещо, с което ще трябва да свиквам — отбеляза Ричард.

Отначало Ричард отделяше по един следобед седмично, за да разкрие враждата между двамата бащи, но след време това се превърна в обсебване, което силно се отрази на присъствието му на лекции. Опитът на Чикагския барон да отстрани баща му от собствения му борд на директорите би могъл да се превърне в добър пример за изучаване на бизнесадминистрацията. Колкото повече неща научаваше, толкова по-ясно ставаше, че двамата са страшни противници. Майка му заговори за враждата им, сякаш от години й се е искало да сподели тези неща с някого.

— Защо проявяваш такъв интерес към господин Розновски? — попита тя.

— Попаднах на името му, докато се рових в стари броеве на „Уолстрийт Джърнъл“. — „Самата истина — помисли си той. — И същевременно лъжа.“

Флорентина си взе почивен ден и отлетя до Чикаго, за да разкаже на майка си какво се е случило. Когато я притисна по-силно да й каже каквото знае, Зофя отвори уста и не млъкна близо час. Флорентина се надяваше, че майка й преувеличава, но след няколко предпазливо зададени въпроса по време на една вечеря с Джордж Новак стана болезнено ясно, че всичко е точно така.

Всеки уикенд двамата любовници се срещаха и обменяха знания, което само увеличаваше списъка на омразата.

— Ама че жалко — каза Флорентина. — Не могат ли просто да се срещнат и да поговорят? Мисля, че могат да се разберат доста добре.

— Съгласен съм — каза Ричард. — Но кой от двама ни ще се опита да им го каже?

— И на двама ни рано или късно ще ни се наложи.

През следващите седмици Ричард бе най-внимателният и мил мъж на света. Макар и да се опитваше да отвлече мислите на Флорентина от това „рано или късно“ с редовни посещения на театър, на концертите на Нюйоркската филхармония и с дълги разходки в парка, разговорите им неизменно стигаха до родителите им.

Дори по време на концерта на чело, който й изнесе в апартамента й, мислите на Флорентина бяха обсебени от баща й — как може да е толкова коравосърдечен? Когато свърши сонатата на Брамс, Ричард свали лъка и я погледна в сивите очи.

— Трябва да им кажем скоро — каза той и я прегърна.

— Зная. Просто не искам да нараня баща си.

— Зная.

Тя сведе поглед.

— Папа се връща от Вашингтон следващия петък.

— Значи ще бъде следващия петък — тихо каза Ричард, без да я пуска от обятията си.

Докато гледаше как колата му се отдалечава, Флорентина се питаше дали ще намери достатъчно сили, за да изпълни решението си.

В петък Ричард се измъкна от сутрешната лекция и отпътува за Ню Йорк, за да прекара остатъка от деня с Флорентина.

Следобеда споделиха какво ще кажат, когато се срещнат с родителите си. В седем часа двамата излязоха от апартамента на Четиридесет и седма улица. Вървяха мълчаливо. Когато стигнаха Парк авеню, спряха на светофара.

— Ще се ожениш ли за мен?

Това бе последния въпрос, който бе очаквала Флорентина — умът й се въртеше около предстоящата среща с баща й. По бузата й се търкулна сълза — сълза, която нямаше право да бъде там в най-щастливия момент от живота й. Ричард извади от една малка червена кутийка пръстен със сапфири във формата на ромбове и го постави на лявата й ръка. Опита се да спре сълзите й с целувки. После двамата отстъпиха и се погледаха един друг, след което той се обърна и се отдалечи.