Джефри Арчър - Блудната дъщеря

След вечерята се оттегли в стаята си. Погрижи се никой да не забележи как се измъква през предната врата няколко минути преди десет. Стигна до „Синия ангел“, провери запазената предварително маса и се върна във фоайето да чака Джеси.

Усещаше сърцето му да бие ускорено и се запита защо това никога не му се бе случвало с Мери Бигелоу. Когато Джеси пристигна, той я целуна по бузата и я въведе в салона. Гласът на Боби Шорт се носеше във въздуха: „Истината ли ми казваш, или съм поредната лъжа?“.

Когато Ричард и Джеси влязоха, Шорт вдигна ръка. Ричард се усети да отвърне на поздрава му, въпреки че досега го бе виждал само веднъж и не се бяха запознавали.

Отведоха ги до масата в центъра на помещението и за негова най-голяма изненада Джеси зае мястото с гръб към пианото.

Той поръча бутилка „Шабли“ и я попита как е минал денят й.

— Ричард, има нещо, което трябва…

— Здравей, Ричард. — Той вдигна поглед.

До масата им бе застанал висок младеж в тъмносин блейзър и сиви вълнени панталони.

— Здрасти, Стив. Запознайте се: Джеси Ковач — Стив Мелън. Със Стив сме колеги от Харвард.

— Гледаш ли „Янките“ напоследък? — попита Стив.

— Не — отвърна Ричард. — Предпочитам единствено победителите.

— Като Айзенхауер. Толкова е смотан, че можеш да си помислиш, че е завършил Йейл.

Двамата побъбриха няколко минути. Джеси не направи опит да ги прекъсне.

— А, ето я най-сетне — каза Стив, загледан към входа. — До скоро, Ричард. Радвам се, че се запознахме, Джеси.

Тази вечер Ричард й разказа плановете си да се установи в Ню Йорк и да работи в „Лестър“ — банката на баща му. Тя бе толкова внимателен слушател, че той можеше само да се надява, че не я е отегчил. Прекара по-добре и от снощи и на тръгване махна на Боби Шорт, сякаш бяха приятели от детство. Пред дома на Джеси я целуна за първи път по устните. Отначало тя не реагира, а след това каза „Лека нощ“ и изчезна в стария жилищен блок.

На следващата сутрин той се върна в Бостън. След като пристигна в Червената къща, първата му работа бе да й телефонира — свободна ли е за един концерт в петък вечерта? Тя беше свободна и Ричард за първи път започна да зачерква дните в календара. През седмицата му се обади Мери и той й обясни по възможно най-учтивия начин, че вече не могат да се виждат.

Уикендът бе незабравим. Нюйоркската филхармония, „Набери «У» за «Убиец»“ — на Джеси сякаш й харесаха даже и „Ню Йорк Никс“. В понеделник сутринта Ричард се върна в Харвард с нежелание. През следващите четири месеца седмиците щяха да са безкрайно дълги, а уикендите — кратки като мигове. Звънеше на Джеси всеки ден и рядко прекарваха почивните дни поотделно.

Един понеделник сутринта, по време на лекцията за краха от 1929 година, Ричард изобщо не беше в състояние да се съсредоточи. Как да обясни на баща си, че се е влюбил в момиче, работещо на щанда за ръкавици, шалове и вълнени шапки в „Блумингдейл“? Дори и самият той не можеше да проумее как е възможно да е така лишена от амбиции при цялата й интелигентност и красота. Ако Джеси разполагаше с възможностите, които имаше той… Написа името й в полето на листа. На баща му щеше да му се наложи да се научи да живее с нея. Загледа се в написаното. Джеси Каин.

Когато през следващия уикенд се върна в Ню Йорк, измисли за майка си обяснение, че е останал без ножчета за бръснене. Тя му предложи да използва ножчетата на баща си.

— Не, не, няма нищо — каза Ричард. — Предпочитам да си купя. Пък и без това използваме различни марки.

На Кейт Каин това й се стори странно. Марката беше една и съща.

Наложи му се да тича осем пресечки до „Блумингдейл“, за да го свари отворен. Когато стигна до щанда за ръкавици, Джеси не се виждаше никаква. Мейзи се бе настанила в ъгъла и пилеше ноктите си.

— Джеси тук ли е? — попита останалият без дъх Ричард.

— Не, тръгна си преди няколко минути. Не може да е стигнала много далеч. Вие да не…

Ричард изтича на Лексингтън авеню и затърси Джеси сред забързаната тълпа. Тъкмо щеше да се откаже, когато позна червения шал, който й бе подарил. Тя беше на отсрещния тротоар и вървеше към Пето авеню. Апартаментът й се намираше в противоположната посока; гузен, той реши да я проследи. Когато стигна до „Скрибнър“ на Четиридесет и осма улица, тя влезе в книжарницата. Той се озадачи. Ако искаше нещо за четене, защо не си го бе взела от „Блумингдейл“? Гледаше през витрината как Джеси разговаря с продавача, който изчезна някъде и след малко се върна с две книги. Успя да зърне заглавията — „Благоденстващото общество“ на Джон Кенет Галбрейт и „Съвременна Русия отблизо“ на Джон Гънтър. Джеси се разписа за тях (което изненада Ричард) и излезе, а той се скри зад ъгъла.