Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Бяха се разбрали да се срещнат отново в апартамента веднага след края на изпитанието. Тя непрекъснато поглеждаше към пръстена, стоящ редом с онзи, който носеше от малка.

Докато вървеше по Парк авеню, Ричард внимателно си повтаряше премислените изречения, които смяташе да каже на баща си. Озова се на Шестдесет и осма много преди да завърши репетицията.

Баща му бе във всекидневната в компанията на обичайния „Тийчърс“ със сода преди вечеря. Майка му се оплакваше, че сестра му почти не се храни.

— Според мен Вирджиния е решила да стане най-кльощавото момиче в Ню Йорк.

Прииска му се да може да се засмее.

— Здравей, Ричард. Очаквах да дойдеш по-рано.

— И аз — отвърна той. — Трябваше обаче да се срещна с един човек преди да се прибера.

— С кого? — попита майка му без особен интерес.

— С жената, за която ще се оженя.

Двамата го погледнаха слисани. Това определено не беше така внимателно обмисленото встъпително изречение.

Баща му се съвзе пръв.

— Не мислиш ли, че ти е още рано? Не се съмнявам, че с Мери можете да си позволите да изчакате малко.

— Нямам намерение да се женя за Мери.

— Няма да се ожениш за Мери? — повтори майка му.

— Не. Ще се оженя за Флорентина Розновски.

Кейт Каин пребледня.

— Дъщерята на Авел Розновски? — безизразно произнесе Уилям Каин.

— Да, татко — твърдо каза Ричард.

— Това да не е някаква шега, Ричард?

— Не, татко. Срещнахме се при странни обстоятелства и се влюбихме, без изобщо да подозираме за неразбирателството между родителите ни.

— Неразбирателство? Неразбирателство? — повтори баща му. — Нима не разбираш, че този полски имигрант парвеню прекарва по-голямата част от живота си в опити да ме изхвърли от собствения ми борд… и веднъж за малко да успее? И ти наричаш това „неразбирателство“? Ричард, ако продължиш да се виждаш с дъщерята на този изрод, забравяш за мястото в управителния съвет на „Лестър“. Замислял ли си се върху това?

— Да, татко, замислял съм се и това не може да промени решението ми. Срещнах жената, с която искам да прекарам остатъка от живота си, и съм горд, че тя също иска да стане моя съпруга.

— Тя те е излъгала и подмамила, за да могат с баща си най-сетне да ми отмъкнат банката. Не виждаш ли, че всичко е нагласено?

— Дори и ти не можеш да повярваш на тази безсмислица, татко.

— Безсмислица? Навремето той ме обвини, че аз съм виновен за смъртта на съдружника му Дейвис Лерой, когато аз…

— Татко, Флорентина не знаеше нищо за враждата между вас, докато не се запознахме. Как може да си толкова ирационален?

— Казала ти е, че е бременна, за да се ожениш за нея.

— Татко, това е недостойно. Флорентина никога не е упражнявала и най-малкия натиск върху мен, откакто се познаваме. Точно обратното. — Ричард се обърна към майка си. — Защо не се срещнете? Ще разберете как е станало всичко.

Кейт понечи да отговори, но баща му изкрещя: „Не! Никога!“ и й каза да ги остави насаме. Майка му се разплака и излезе.

— Сега ме чуй хубаво, Ричард. Ожениш ли се за момичето на Розновски, ще те оставя без пукнат грош.

— Страдаш от семейната болест, татко. Въобразяваш си, че парите могат да купят всичко. Но синът ти не е за продан.

— Можеш да се ожениш за Мери Бигелоу. Порядъчно момиче, при това от сой.

Ричард се разсмя.

— Прекрасен човек като Флорентина никога не може да бъде изместен от момиче от сой само заради произхода си.

— Да не си посмял да споменаваш рода ни наравно с онзи тъп поляк!

— Татко, никога не съм предполагал, че ще ми се налага да слушам такива патетични изблици от иначе нормален и трезв човек.

Уилям Каин направи крачка към сина си. Ричард не трепна. Баща му спря.

— Махай се. Вече не си член на моето семейство. Да не си посмял…

Ричард излезе. Майка му се бе свила до перилата на стълбището. Той отиде до нея и я прегърна.

— Винаги ще те обичам — прошепна му тя и се отдръпна, когато чу съпруга си да излиза в коридора.

Ричард затвори тихо външната врата. Отново се намираше на Шестдесет и осма улица. Единствената му мисъл беше как ли е протекла срещата на Флорентина. Махна на едно такси и потегли към апартамента й, без да се обръща.

Никога не се бе чувствал толкова свободен.

Когато стигна Петдесет и седма улица, попита портиера дали Флорентина се е върнала. Още не беше, затова той я зачака под терасата. Започна да се страхува, че любимата му може и да не успее да се измъкне. Беше така унесен в мисли, че не забеляза кога пристигна таксито. От купето се появи крехката фигура на Флорентина. Притискаше кърпичка към кървящата си устна. Хвърли се към него и двамата побързаха да се качат горе и да останат насаме.