Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Обичам те, Ричард — бяха първите й думи.

— И аз те обичам — каза той и я прегърна силно, сякаш това можеше да реши проблемите им.

Флорентина не се отдели от него, когато той заговори.

— Заплаши, че ще ме остави без пукнат грош, ако се оженя за теб. Кога ще разберат, че хич не ни е грижа за проклетите им пари? Опитах се да намеря подкрепа у майка ми, но дори тя не успя да овладее гнева му. Изгони я от стаята. Никога не съм го виждал да се отнася така с нея. Тя се разплака и това само засили решимостта ми. Дано само не си го изкара на Вирджиния и Луси. Какво стана, като каза на баща си?

— Удари ме — едва чуто каза Флорентина. — За пръв път в живота ми. Мисля, че ще те убие, ако ни намери заедно. Ричард, мили, трябва да се махаме оттук, преди да разбере къде сме! Той ще дойде първо в апартамента. Страх ме е.

— Няма от какво да се страхуваш. Махаме се още сега, отиваме колкото се може по-далеч, а те да вървят по дяволите.

— Колко ти трябва да си събереш багажа? — попита Флорентина.

— Николко — отвърна Ричард. — Не мога да се прибера вкъщи. Взимай си нещата и да тръгваме. Имам стотина долара, а челото е още в спалнята. Какво ще кажеш да се омъжиш за човек, чието състояние възлиза на сто долара?

— Тъкмо партия за обикновена продавачка, мен ако питаш. И само като си помисля, че си мечтаех да съм издържана от мъжа си жена. А сега ще поискаш и зестра. — Флорентина порови в чантата си. — Е, разполагам с двеста и двадесет долара и кредитна карта „Американ Експрес“. Дължиш ми петдесет и шест долара, Ричард Каин, но ще обмисля дали не става да внасяш по долар годишно.

— Май предпочитам идеята със зестрата — каза Ричард.

Флорентина се приготви за половин час. След това седна на бюрото и написа една кратка бележка до баща си — че никога няма да поиска да го види, освен ако не приеме Ричард. Остави плика на нощната масичка до леглото.

Ричард спря такси и каза на шофьора:

— Айдълуайлд. — След това натовари трите куфара на Флорентина и челото си в багажника.

Когато стигнаха летището, Флорентина се обади по телефона. Остана облекчена, когато от другата страна й отговориха. След като разказа новините на Ричард, той купи билети.

В седем и тридесет „Сюпър Констълейшън“ 1049 на „Американ Еърлайнс“ се засили по пистата за седемчасовия си полет.

Ричард помогна на Флорентина да си закопчае колана. Тя му се усмихна.

— Знаеш ли колко те обичам, господин Каин?

— Мисля, че знам… госпожо Каин — отвърна той.

— Ще съжаляваш до края на живота си.

Той не отговори. Остана все така неподвижен, вперил поглед пред себе си. Накрая каза:

— Повече никога няма да чуеш за него.

Тя излезе от стаята, без да каже нито дума.

Остана сам в червеното кожено кресло. Времето сякаш бе спряло. Не чу как телефонът иззвъня седем пъти. Икономът почука и влезе.

— Сър, обажда се някой си господин Авел Розновски. Вкъщи ли сте?

Уилям Каин усети рязка болка в стомаха. Знаеше, че трябва да отговори. Стана от креслото, задържа се на крака само с безкрайно усилие на волята и отиде до телефона.

— Уилям Каин.

— Обажда се Авел Розновски.

— Нима? И кога ви хрумна да впримчите сина ми с дъщеря си? Несъмнено, след като опитите ви да съсипете банката ми се провалиха така зрелищно.

— Я не ми се… — Авел се овладя. — Искам да попреча на този брак точно толкова, колкото и вие. И през ум не ми е минавало да отнемам сина ви. Едва днес научих, че изобщо съществува. Обичам дъщеря си дори повече, отколкото мразя вас, и не искам да я загубя. Какво ще кажете да се срещнем и да измислим нещо?

— Не — отсече Уилям Каин.

— Каква полза да ровим в миналото точно сега, Каин? Ако знаете къде са, може би ще успеем да ги спрем. Аз искам същото. Или сте толкова шибано горд, че предпочитате да стоите и да гледате как синът ви се жени за момичето ми, вместо да помогнете?

Уилям Каин затвори и се върна в коженото си кресло.

Икономът се появи отново.

— Вечерята е сервирана, сър.

— Без мен. Не съм вкъщи.

— Да, сър — каза икономът и излезе.

Уилям Каин остана сам. Никой не го обезпокои до осем сутринта.

Когато Полет 1049 кацна на международното летище на Сан Франциско, Флорентина се надяваше, че обаждането й не е било прекалено неочаквано. В мига, в който кракът му докосна пистата, Ричард видя как някаква масивна жена се спусна към тях и сграбчи любимата му в обятията си. Флорентина не можеше да обхване с ръце туловището на Белла.

— Не ни даваш време да се подготвим, а? Обаждаш се по телефона и направо скачаш в самолета.