Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— С какво мога да ви помогна, господине?

— О, да — отвърна Ричард и хвърли поглед към тъмнокосото момиче. — Трябват ми ръкавици — тъмносини, кожени, без украса — изреди той, без погледът му да се връща върху блондинката.

Мейзи избра един чифт ръкавици и му ги сложи, като натискаше кожата бавно, пръст по пръст, след което го остави да прецени.

— Ако не ви стават, можете да опитате друга мярка.

— Не, тези са идеални — отвърна той. — На вас ли да платя, или на другото момиче?

— Аз ще се погрижа за вас.

— По дяволите! — тихо промърмори Ричард.

Излезе неохотно, твърдо решен на следващия ден да дойде пак. Досега бе смятал любовта от пръв поглед за едно от най-нелепите клишета, подходящи само за аудиторията на женските списания.

Баща му бе очарован от „практичния“ подарък, както се изрази на вечеря, а постиженията на Ричард в учението го очароваха още повече.

— Ако попаднеш сред първите десет процента, с радост ще ти предложа мястото на стажант в банката — за хиляден път каза той.

Вирджиния и Луси се ухилиха.

— Ами ако завърши на първо място, тате? Директор ли ще го направиш? — попита Луси.

— Не се дръж фриволно, момичето ми. Ако Ричард някой ден стане директор, това ще се дължи единствено на факта, че си е заслужил мястото след години всеотдайна и неуморна работа. — Той се обърна към сина си. — И така, кога се връщаш в Харвард?

Ричард се канеше да отговори „утре“, но вместо това рече:

— Мисля, че утре.

— И правилно — беше единственият коментар на баща му.

На следващия ден Ричард се върна не в Харвард, а в „Блумингдейл“ и се насочи право към щанда за ръкавици. Преди да има какъвто и да било шанс да доближи другото момиче, пред него цъфна Мейзи. Не му остана нищо друго, освен да купи още един чифт и да си тръгне.

На следващата сутрин Ричард отново бе в „Блумингдейл“ и почна да разглежда вратовръзките, докато Мейзи не се зае да обслужи един клиент и другото момиче не остана свободно. Той тръгна уверено към щанда за ръкавици и зачака да му обърнат внимание. За негов най-голям ужас Мейзи заряза клиента си и се втурна към него, а другото момиче отиде да я замести.

— Още един чифт ръкавици ли желаете? — изкикоти се блондинката.

— Д-да — смънка Ричард.

И излезе от магазина с поредния чифт ръкавици — тъмносини, кожени, без украса.

На следващия ден обясни, че е останал в Ню Йорк, защото трябва да събере някакви данни от Уолстрийт за един доклад. Веднага щом баща му отпътува към банката, Ричард тръгна към „Блумингдейл“. Този път бе разработил план как да заговори другото момиче. Тръгна към щанда за ръкавици — очакваше пред него отново да се появи Мейзи, но пред него най-неочаквано застана другата продавачка.

— Добър ден, господине — каза тя.

— Добър ден. — Изведнъж Ричард изгуби дар слово.

— Какво обичате?

— Нищо… Всъщност ръкавици — неубедително добави той.

— Разбира се, господине. Може би тъмносини? Кожени? Сигурна съм, че имаме вашия размер — освен ако не сме го продали.

Той погледна името на табелката й — Джеси Ковач. Тя му подаде един чифт ръкавици. Той ги пробва. Не му ставаха. Пробва втори чифт и погледна Мейзи. Тя му се ухили окуражително. Той й се ухили нервно. Госпожица Ковач му подаде трети чифт. Тези му бяха точно по мярка.

— Намерихте каквото търсите — отбеляза Джеси.

— Всъщност търсех друго — отговори Ричард.

Джеси сниши глас.

— Ще ида да сменя Мейзи. Защо не я поканите на среща? Сигурна съм, че ще се съгласи.

— Не, не — възрази Ричард. — Не ме разбрахте. Искам да поканя не нея, а вас.

Джеси изглеждаше абсолютно изненадана.

— Ще вечеряте ли днес с мен?

— Да — срамежливо каза тя.

— От вас ли да дойда да ви взема?

— Не. Да се срещнем направо в ресторанта.

— Къде бихте искали да…

Джеси не отговори.

— Какво ще кажете за „Алън“ на Седемдесет и трета и Трето? — предложи Ричард.

— Да, чудесно — отвърна Джеси.

— Удобно ли ви е към осем?

— Към осем — каза Джеси.

Ричард излезе от „Блумингдейл“ с онова, което искаше — и то не бе ръкавици.

Не помнеше кога за последен път е мислил през целия ден за момиче, но откакто му каза „да“, Джеси не излизаше от главата му.

Майка му се зарадва, че е решил да остане още един ден в Ню Йорк, и се запита дали случайно и Мери Бигелоу не е тук. Несъмнено, реши тя, след като мина покрай банята и чу сина си да пее „Влюбих се веднъж в момиче на улицата“.

Ричард посвети необичайно много време на размишления какво да облече. Отказа се от костюма и се спря на тъмносин блейзър и сиви вълнени панталони. Освен това се задържа и малко по-дълго пред огледалото. Прекалено харвардски снобско, прецени той, но нямаше какво да направи за толкова кратко време.