Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Подобна мисъл никога не бе минавала през главата на Флорентина.

— Моля ви да уверите баща си, че всеки път, когато ми се налага да пътувам, отсядам именно в „Барон“ — продължи Ферпози. — Стаите, храната и обслужването са най-добрите сред всички по-големи вериги и няма нищо, за което да се оплачеш, когато си вътре в хотела. Постарайте се да научите за сина на каменоделеца най-малкото толкова, колкото аз зная за строителя на империи от Слоним. Да си имигрант е нещо, което вашият баща и аз самият винаги с гордост бихме посочили като обща черта. Приятен ден, госпожице.

Флорентина напусна кабинета му тъжно замислена върху факта колко малко знае всъщност за управлението и начина на работа на империята на баща си.

През тази година наблегна върху съвременните езици, но всеки вторник следобед сядаше сред купищата книги и внимателно слушаше лекциите на професор Ферпози. А по време на една официална вечеря ректорът Конънт отбеляза, че е жалко, че именитият му колега не е имал преди тридесет години такова приятелство, каквото е в момента приятелството му с Флорентина.

Денят на връчването на дипломите в Радклиф бе бляскав и многоцветен. Горди, модерно облечени родители се смесваха с професорите, надянали алени, пурпурни и какви ли не други на цвят тоги в зависимост от положението си. Преподавателите крачеха достолепно като епископи и уведомяваха посетителите как са се представили децата им, като понякога си позволяваха и по някоя друга добре премерена волност. В случая с Флорентина нямаше нужда от преувеличения — тя завърши summa cum laude 6 6 С пълно отличие. — Бел.пр. и през годината бе избрана във Фи Бета Капа.

За Белла и Флорентина това бе ден на радост и тъга. Щяха да се разделят, тъй като живееха в двата противоположни края на Америка — едната в Ню Йорк, а другата — в Сан Франциско. Белла бе направила предложение за женитба на Клод на 28 февруари през третата учебна година („Не можах да изчакам следващата високосна“ — обясни тя) и през пролетната ваканция двамата се бяха оженили в църквата „Хоутън“ в Харвард. Флорентина разбра колко щастливи са двамата, когато Клод я срещна на приема и отбеляза:

— Нали е прекрасна?

Флорентина се усмихна и се обърна към приятелката си, която тъкмо казваше колко й е мъчно, че Уенди не е с тях.

— Не че някога си е подготвяла домашните де — добави тя и се ухили.

— Флорентина работи с всички сили през последната година и никой не би се изненадал от постиженията й — каза госпожица Роуз.

— Сигурен съм, че огромна част от заслугата е именно ваша, госпожице Роуз — отвърна Авел.

— О, не. Надявах се Флорентина да се върне в Кеймбридж и да продължи с докторска програма, а след това да постъпи във факултета. Но както изглежда, тя има други планове.

— Определено е така — каза Авел. — Флорентина ще постъпи в „Барон“ като директор на магазините във веригата. През последните няколко години се разраснаха неимоверно и се боя, че досега не им обръщах особено внимание.

— Не си ми казвала подобно нещо, Флорентина — избоботи Белла. — Май споменаваше нещо за…

— Шшшшш, Белла — каза Флорентина и й направи знак да мълчи.

— Това пък какво е, госпожице? Да не би да криеш някаква тайна от мен?

— Папа, сега не е нито времето, нито мястото за този разговор.

— Стига де, не ни дръж в напрежение — каза Едуард. — Обединените нации или „Дженеръл Мотърс“ са убедени, че не могат да оцелеят без теб?

— Трябва да призная, че след като си получила най-доброто, което би могъл да ти осигури този университет, и на мен ми е безкрайно интересно за какво смяташ да го използваш.

— Може би се надява да стане прочута танцьорка — обади се Клод.

— Това е засега най-близкото попадение — отбеляза Флорентина.

Всички се разсмяха — с изключение на майка й.

— Какво пък, ако не си намериш работа в Ню Йорк, винаги можеш да потърсиш и в Сан Франциско — каза Белла.

— Ще имам предвид офертата — отвърна Флорентина.

За нейно облекчение по-нататъшните обсъждания на бъдещето й станаха невъзможни, защото започна церемонията по връчването на дипломите. Джордж Кенън, бившият американски посланик в Русия, пръв взе думата. Речта му се прие с бурни ръкопляскания и ентусиазъм. На Флорентина особено й хареса финалният цитат на Бисмарк: „Да оставим на децата си само няколко недовършени задачи“.

— Някой ден ти ще държиш подобна встъпителна реч — каза й Едуард.

— И моля ви, сър, ще ме осведомите ли на каква тема?