Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Варварщина, нали? — Усмивката на Ферпози се появи отново. — Нямам предвид само сградата, която сама по себе си е най-долнопробен символ на плутократското самодоволство, а цялостния ефект, който тя оказва върху града около нея. Обърнете внимание как тази кула нарушава нормалното чувство за симетрия и равновесие, само и само за да е сигурно, че тя е единственото нещо, което ще се набива на очи.

Мина на следващия диапозитив. Този път бе „Барон“ в Сан Франциско.

— Тук сме свидетели на известно подобрение — обяви професорът на внимателно слушащата аудитория, — но само защото след земетресението от 1906 година градската управа на Сан Франциско забранява строежа на сгради с повече от двадесет етажа. Нека сега излезем в чужбина — продължи професорът и отново се обърна към екрана. Появи се изображение на „Барон“ в Кайро. Блестящите му прозорци отразяваха хаоса и бедността на копторите, струпани в далечината. — Кой може да обвинява местните, че подкрепят една или друга революция, при положение че в собствения им двор е издигнат подобен паметник на Мамона, а самите те се мъчат да оцелеят в съборетини от кирпич, в които няма дори електричество?

Професорът безмилостно продължи да показва снимки на хотелите „Барон“ в Лондон, Йоханесбург и Париж.

— За следващата седмица искам критичните ви мнения относно всички тези чудовища. Имат ли архитектурна стойност, може ли съществуването им да се оправдае от финансова гледна точка и дали внуците и правнуците ви ще се радват да ги видят? И ако е така, защо? Приятен ден.

Всички излязоха с изключение на Флорентина, която махна опаковъчната кутия на пакета до себе си.

— Донесох ви прощален подарък — каза тя, стана и му подаде керамичния чайник. Точно когато Ферпози протегна ръце да го поеме, Флорентина го пусна да се разбие в краката му.

Професорът остана неподвижен, загледан в парчетата на пода.

— Не заслужавам нищо друго — каза най-сетне той и й се усмихна.

Флорентина бе твърдо решена да каже онова, което искаше.

— Постъпката ви бе крайно недостойна за човек с репутация като вашата.

— Абсолютно правилно — отвърна той. — Трябваше обаче да разбера дали имате гръбнак. Нали разбирате, повечето жени нямат.

— Да не би да си мислите, че положението ви ви позволява…

Той я прекъсна с пренебрежително махване с ръка.

— Госпожице, другата седмица с интерес ще прочета вашата защита на империята на баща ви и ще се радвам да открия онова, което търся.

— Да не би да си представяте, че ще стъпя повече тук?

— О, разбира се, госпожице Розновски. Ако сте дори наполовина такава, за каквато ви представят колегите ми, следващата седмица ме очаква истинско сражение.

Флорентина излезе, като едва се сдържа да не затръшне вратата с все сила.

През следващите седем дни разговаря с професори по архитектура, специалисти по градоустройство в Бостън и международни градски консерватори. Телефонира на баща си, на майка си и на Джордж Новак и накрая с неохота стигна до заключението, че макар всички да имаха различни обяснения, професор Ферпози е прав. Седмица по-късно се върна в кабинета на най-горния етаж на библиотеката и седна на задния ред, изпълнена с ужас при мисълта за онова, което ще кажат колегите й.

Професор Ферпози я гледаше, докато тя съвсем не се сви на стола си. След това почука с лулата си по пепелника и започна да говори.

— Ще оставите есетата си на бюрото ми след семинара. Днес искам да разгледаме влиянието на Боромини върху европейската църковна архитектура по време на века след смъртта му.

Последвалата лекция бе така интересна, цветиста и прочетена с такъв авторитет, че студентите седяха като омагьосани и попиваха всяка произнесена дума. Когато приключи, професорът посочи един светлорус младеж от първия ред и му заръча за следващия път да приготви доклад за първата среща между Боромини и Бернини.

И този път Флорентина остана на мястото си, докато студентите оставяха работите си на бюрото на Ферпози и излизаха. Когато останаха сами, тя му подаде увит в опаковъчна кутия пакет. Той го разтвори и намери вътре чайник от костен порцелан, направен през 1912 година.

— Великолепен е — каза Ферпози. — И ще си остане такъв, докато някой не го изпусне.

Двамата се разсмяха.

— Благодаря ви, госпожице.

— Аз ви благодаря, че не ме подложихте на допълнителни унижения — отвърна Флорентина.

— Нямаше никаква нужда с оглед на вашето достойно за уважение самообладание, така необичайно за една жена. Надявам се да ми простите, но също толкова осъдително би било да не опитам да повлияя на човек, който един ден ще застане начело на най-голямата хотелска империя в света.