Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Излезе от къщата на Шестдесет и осма улица малко преди седем, за да не му се налага да обяснява на баща си защо е все още в града. Вечерта бе свежа и ясна. Пристигна в „Алън“ няколко минути след седем и половина и си поръча будвайзер. На всеки няколко минути поглеждаше часовника си, а когато голямата стрелка започна да се спуска, очите му се застрелкаха между циферблата и входа. Започна да се пита дали ще остане разочарован, като я види отново.

Не остана.

Тя стоеше на прага и изглеждаше ослепително в простата синя рокля, която според него бе купена в „Блумингдейл“, макар че всяка жена би я разпознала като модел на Бен Цукерман. Очите й затърсиха из помещението. Най-сетне тя видя вървящия към нея Ричард.

— Извинявайте, че закъснях… — започна тя.

— Няма нищо. Важното е, че дойдохте.

— Мислехте, че няма да дойда ли?

— Не бях сигурен — каза Ричард и се усмихна. Известно време двамата просто стояха и се гледаха. — Извинявайте, но не зная името ви — добави той, без да поиска да си признае, че го е виждал всеки ден в „Блумингдейл“.

Тя се поколеба.

— Джеси Ковач. А вашето?

— Ричард Каин — представи се той и й протегна ръка.

Тя я пое и Ричард откри, че не му се иска да я пусне.

— И с какво се занимавате, когато не купувате ръкавици от „Блумингдейл“? — попита Джеси.

— Уча в Института по бизнесадминистрация в Харвард.

— Там не ви ли обясняват, че повечето хора имат само две ръце.

Той се разсмя. Харесваше му, че не само външният й вид ще направи тази вечер незабравима.

— Да седнем? — предложи й Ричард, хвана я за ръка и я отведе до масата си.

Джеси се зае да разучава менюто и попита:

— „Пържола Солсбъри“?

— Туй, което зовем ний хамбургер 7 7 Парафраза на Шекспир — „Туй, което зовем ний «роза», ще ухае сладко под всяко друго име“ („Ромео и Жулиета“, Второ действие, втора сцена. Превод Валери Петров). — Бел.пр. — отвърна Ричард.

Тя се засмя и той се изненада, че е схванала толкова бързо играта на думи, а по-късно се почувства виновен — оказа се, че е гледала много повече представления, прочела е повече книги и дори е била на повече концерти от него. За първи път в живота си съжали, че до такава степен се е отдал единствено на учене.

— В Ню Йорк ли живеете? — попита той.

— Да — отговори тя и отпи от третата си чаша кафе, която бе налял келнерът с позволението на Ричард. — С родителите си.

— В коя част на града?

— В източната част на Петдесет и седма — отвърна Джеси.

— Тогава да се поразходим — предложи й той и я хвана за ръка.

В отговор Джеси се усмихна и двамата тръгнаха един до друг през града. За да удължи разходката колкото се може повече, Ричард спираше пред витрини, които при други обстоятелства би подминал, без дори да забележи. Познанията на Джеси в областта на модата и управлението на магазини бяха обезсърчаващи. Ричард започна да съжалява, че е напуснала училище на шестнадесет, за да започне работа в хотел „Барон“, преди да се премести в „Блумингдейл“.

Отне им около час да изминат шестнадесетте пресечки. Когато стигнаха Петдесет и седма улица, Джеси спря пред един малък жилищен блок и каза:

— Тук живеят нашите.

Той пусна ръката й.

— Надявам се да се видим отново.

— Ще ми бъде приятно — каза Джеси без особен ентусиазъм.

— Утре? — срамежливо попита Ричард.

— Утре ли? — попита Джеси.

— Ами да. Какво ще кажете да идем до „Синия ангел“ и да послушаме Боби Шорт? — Отново я хвана за ръката. — Все пак е по-романтично, отколкото в „Алън“.

Джеси изглеждаше несигурна, сякаш поканата й създаваше някакъв проблем.

— Стига да желаете, разбира се — добави той.

— С удоволствие — прошепна тя.

— Ще вечерям с баща ми, така че какво ще кажете да ви взема към десет?

— Не, не — побърза да откаже Джеси. — Да се срещнем направо там. Само на две пресечки оттук е.

— Значи в десет. — Той се наведе и я целуна по бузата. Чак сега усети деликатния й парфюм. — Лека нощ, Джеси — каза той и се отдалечи.

Започна да си подсвирва „Концерт за чело“ на Дворжак и когато се озова пред дома си, бе стигнал до края на първа част. Не можеше да си спомни по-забавна и приятна вечер от тази. Заспа, унесен в мисли за Джеси вместо за Галбрейт или Фридман. На следващата сутрин съпроводи баща си до Уолстрийт и прекара деня в библиотеката на „Уолстрийт Джърнъл“, като си позволи само една кратка обедна почивка. По време на вечерята се впусна в обяснения за проучванията си върху обратните търгове за поглъщане и в един момент се уплаши, че говори малко по-ентусиазирано от необходимото.