Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Звънна й на следващия ден на обяд и я попита дали ще понесе да го гледа как играе хокей в младшия университетски отбор срещу Пен в събота, след което предложи да вечерят някъде.

Флорентина прие поканата, като едва успя да прикрие радостта си — с нетърпение очакваше да го види отново. Тази седмица й се стори най-дългата в живота й.

В събота сутринта взе едно важно решение как да прекарат уикенда. Напълни един малък куфар и го сложи в колата си, след което потегли към пързалката. Стигна много преди началото на мача. Седна на трибуната и зачака. За момент се уплаши, че чувствата му са се променили в сравнение с предишните им срещи, но страховете й изчезнаха в мига, когато той й махна и се плъзна по леда към нея.

— Белла каза да не се прибирам, ако изгубиш.

— Може пък да не искам да се прибираш — отвърна той и се отдалечи.

Гледаше играта и й ставаше все по-студено и по-студено. През целия следобед Скот като че ли така и не докосна шайбата, но въпреки това най-редовно се оказваше размазан в преградите. Тя реши, че този спорт е много глупав, но нямаше да му го каже. След края на мача седна в колата си и го зачака да се преоблече; последва поредната забава и накрая двамата останаха сами. Той я отведе в „Лок-Оубърс“, където отново сякаш познаваше всички. Този път тя не срещна нито едно познато лице освен онези, които бе виждала по кориците на модните списания. Той се държа възможно най-грижливо, което й помогна да се отпусне. Отново двамата си тръгнаха последни и Скот я откара до колата й. Целунаха се нежно по устните.

— Искаш ли утре да обядваме в Радклиф?

— Не мога — каза той. — Сутринта трябва да пиша доклад и не зная дали ще го приключа до два. Имаш ли нещо против да пием чай?

— Разбира се, че нямам, глупчо.

— Жалко. Ако знаех, щях да ти запазя стая в общежитието за гости.

— Жалко — тихо повтори Флорентина; мислеше си за малкия куфар в багажника.

На следващия ден Скот я взе малко след три и я заведе на чай в стаята си. Тя се усмихна, когато той затвори вратата — спомни си, че в Радклиф това все още не бе позволено. Стаята му беше много по-голяма от нейната. На бюрото имаше снимка на аристократична, леко навъсена дама, която можеше да бъде единствено майка му. Още с влизането си Флорентина разбра, че нито една част от мебелировката не е на Харвард.

Послушаха новия американски идол Елвис Пресли, след което Скот пусна „Южно от границата“ на вече не така слабия Синатра. Двамата потанцуваха, като всеки се питаше какво ли си мисли другият. Когато седнаха на дивана, той я целуна — първо много нежно, след това страстно. Изглежда, се страхуваше да продължи, а Флорентина бе едновременно срамежлива и неопитна, за да го окуражи. Изведнъж той сложи ръката си на гърдата й и сякаш зачака реакцията й. Най-накрая я придвижи нагоре и разкопча първото копче на роклята й. Флорентина не се опита да го спре, когато продължи със следващото. Не след дълго я целуваше — първо по рамото, а след това и по гърдите. Флорентина го желаеше толкова силно, че почти беше на път сама да направи следващата стъпка, когато той изведнъж спря и свали ризата си. В отговор тя бързо се освободи от роклята си и остави обувките й да паднат на пода. Тръгнаха към леглото, като неумело се мъчеха да свалят останалите си дрехи. За миг спряха и се погледаха, преди да легнат. За нейна най-голяма изненада, правенето на любов продължи само няколко секунди.

— Извинявай, бях ужасна — каза Флорентина.

— Не, не, вината е моя. — Той помълча. — Да си призная, за първи път ми е.

— Стига бе, и на теб ли? — възкликна тя и двамата избухнаха в смях.

През останалата част от вечерта лежаха прегърнати и се любиха още два пъти, с все по-голямо удоволствие и увереност. Когато на сутринта се събуди, Флорентина се чувстваше малко неудобно и изморена, но изключително щастлива и инстинктивно почувства, че двамата ще прекарат остатъка от живота си заедно. През останалата част на семестъра се виждаха всеки уикенд, а понякога и през учебните дни.

През пролетната ваканция се срещнаха тайно в Ню Йорк и Флорентина преживя трите най-щастливи дни в живота си. След „На брега“, „Светлините на рампата“ и „Южният Пасифик“ на Бродуей идваше ред на „Клуб 21“, „Сарди“ и дори Дъбовия салон в „Плаза“. Сутринта пазаруваха и се разхождаха в парка. Когато вечер се прибираше, ръцете й бяха заети от подаръци, които се трупаха до леглото.

Пролетният семестър измина в идилия и двамата рядко се разделяха. Към края му Скот покани Флорентина да прекара една седмица от ваканцията в Марбълхед и да се запознае с родителите му.