Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Белла се отпусна на коляно и провери пулса му.

— За съжаление, да. Само драскотина. Нямаше да оживее, ако аз го бях фраснала. А сега ще се размине само с една голяма цицина сутринта — нищо работа за боклук като този. Май е най-добре да го изхвърлим през прозореца — добави тя, вдигна Хенри и го метна на рамото си, сякаш беше чувал с картофи.

— Не, Белла. Ние сме на четиридесет и първия етаж.

— Няма да забележи първите четиридесет — каза Белла и тръгна към прозореца.

— Не, не! — възкликна Флорентина.

Белла се ухили и се обърна.

— Този път ще съм милостива и ще го оставя в товарния асансьор. Персоналът да прави с него каквото си реши.

Флорентина не възрази, когато Белла мина покрай нея с Хенри на рамото си. След малко се върна с победен вид, сякаш бе спасила наказателен удар, и каза:

— Пратих го в мазето.

Флорентина седеше на пода и отпиваше „Реми Мартен“.

— Белла, дали някога ще бъда ухажвана романтично?

— Не питаш подходящия човек. Никой не се е опитвал дори да ме изнасили, да не говорим за романтика.

Флорентина се разсмя и я прегърна.

— Слава богу, че дойде навреме. Защо си тук, не че имам нещо против?

— Малката госпожица Ефективност е забравила, че съм настанена в хотела, защото утре имам мач. Дяволите срещу Ангелите.

— Но и двата отбора са мъжки.

— Те си мислят така. Не ме прекъсвай. Когато отидох на рецепцията, нямаше резервация на мое име, администраторът каза, че всичко е заето, и затова реших да се кача горе и да се оплача на управата. Дай ми една възглавница и с удоволствие ще спя и в банята.

Флорентина я прегърна.

— Защо плачеш?

— Не плача, смея се. Белла, заслужаваш кралска постеля и ще я получиш.

Взе телефона и се обади в рецепцията.

— Да, госпожице Розновски?

— Президентският апартамент свободен ли е?

— Да, госпожице.

— Моля да го запазите на името на госпожица Белла Хеламан и да го запишете на моя сметка. Тя ще слезе след малко да потвърди.

— Разбира се, госпожице. Как да разпозная госпожица Хеламан?

На следващата сутрин Хенри Осбърн се обади и започна да я умолява да не казва на баща си за станалото. Кълнеше се, че ако не бил пил толкова, нямало да се случи нищо подобно. Накрая едва ли не през сълзи добави, че не може да допусне да изгуби мястото си в управителния съвет. Загледана в кървавата следа върху килима, Флорентина с неохота се съгласи.

Когато се върна от Париж, Авел с ужас научи, че един от неговите директори бил намерен пиян в товарния асансьор и се наложило да направят седемнадесет шева на главата му.

— Несъмнено Хенри ще каже, че се е сблъскал с някой тъп сервитьор — отбеляза Авел, отключи чекмеджето с личните си документи, измъкна от него една ненадписана папка и добави в нея поредната бележка.

— По-вероятно с някоя тъпа блондинка — разсмя се Джордж.

Авел кимна.

— Смяташ ли да направиш нещо по въпроса? — попита Джордж.

— За момента не. Все още имаме полза от него заради връзките му във Вашингтон. А и без това съм зает със строежите в Лондон и Париж, а управителният съвет иска да проуча и почвата в Амстердам, Женева, Кан и Единбург. Да не говорим, че Зофя ме заплашва със съд, ако не увелича издръжката й.

— Може би най-лесният начин е да го пенсионираме? — предложи Джордж.

— Още не — отвърна Авел. — Нужен ми е и по още една причина.

Джордж не можеше да се сети каква точно.

— Ще ги размажем — каза Белла. Решението й да предизвика отбора по хокей на лед на Харвард на мач по хокей на трева не изненада никого освен самите предизвикани, които любезно отклониха поканата, без да я коментират. Белла незабавно пусна обява на половин страница в харвардския „Кримсън“ с текст „Харвардските атлети бягат от предизвикателството на Радклиф“.

Енергичният редактор на вестника видя обявата преди отпечатването й и реши да интервюира Белла, така че тя се появи на първа страница. Снимката й, на която носеше маска и подплънки и размахваше стик, вървеше с текста „Тя е по-страшна, когато свали маската си“. Белла бе във възторг.

Още същата седмица Харвард предложи да изпрати средношколския си отбор в Радклиф. Белла отказа и настоя за среща с университетския отбор. Накрая се стигна до компромис — Харвард сформира отбор от четирима университетски играчи, четирима младши университетски играчи и трима средношколци. Насрочиха дата и направиха необходимите приготовления. Студентите в Радклиф бяха обхванати от шовинизъм пред предстоящия сблъсък, а Белла се превърна в култова фигура в кампуса.