Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Имам билети за „Кан-Кан“.

Още от пристигането си в Ню Йорк Флорентина се опита да си намери място за последния най-голям хит на Бродуей, но й бяха казали, че билетите са продадени за осем месеца напред — а по това време вече щеше да се е върнала в Радклиф. Поколеба се за миг, но накрая отстъпи.

— Благодаря, Хенри.

Разбраха се да се срещнат в „Сарди“ и да пийнат по нещо преди да отидат до театъра „Шуберт“. Представлението наистина оправда очакванията й, а след него щеше да е невъзпитано да откаже поканата за вечеря. Хенри я отведе в „Рейнбоу Руум“ и там започнаха неприятностите. Беше изпил три двойни уискита преди пристигането на първото ястие и макар че не беше първият мъж, слагал ръка на коляното й, бе първият приятел на баща й, който се осмели на това. Към края на вечерята бе така пиян, че едва говореше.

В таксито на път за „Барон“ той угаси цигарата си и се опита да я целуне. Тя се притисна в ъгъла, но това не го спря. Тя нямаше представа как да се справя с пияни мъже, нито пък колко настойчиви могат да бъдат. Когато стигнаха хотела, Хенри настоя да я изпрати до стаята. Флорентина не посмя да откаже предложението, защото се страхуваше, че една разправия няма да се отрази добре на баща й. В асансьора Хенри се опита да я целуне отново, а когато стигнаха малкия й апартамент на четиридесет и първия етаж, влезе след нея насила. Незабавно отиде до малкото барче и си наля още една солидна доза уиски. Флорентина горчиво съжаляваше, че баща й е във Франция, а Джордж отдавна се е прибрал вкъщи. Не знаеше какво да прави.

— Не мислиш ли, че е време да си вървиш, Хенри?

— Какво? Преди да е почнал купонът? — с надебелял език попита Хенри и залитна към нея. — Едно момиче трябва да покаже малко благодарност, когато приятел я заведе на най-доброто шоу в града и я почерпи с първокласна вечеря.

— Благодарна съм ти, Хенри, но освен това съм уморена и искам да си легна.

— Точно това имах предвид и аз.

Стана й лошо, когато той почти падна върху нея, плъзна ръце по гърба й и ги спря чак когато стигнаха до задника й.

— Хенри, по-добре да си тръгнеш преди да си направил нещо, за което после ще съжаляваш. — Флорентина веднага си даде сметка, че думите й звучат донякъде абсурдно.

— За нищо няма да съжалявам — каза той и се опита да смъкне ципа на роклята й. — Ти също.

Флорентина се опита да го отблъсне, но той бе прекалено силен. Заудря го по ръцете.

— Не прекалявай със съпротивата, скъпа — задъхано каза той. — Знам, че го искаш, и ще ти покажа едно-две нещица, за които твоите колежанчета не са и чували.

Коленете й се подгънаха и Флорентина падна на килима, а Хенри се строполи отгоре й, като събори телефона от масата.

— Така е по-добре — каза той. — Обичам да има живец.

Хвана я и без усилие задържа двете й ръце изпънати над главата й. С другата си ръка започна да опипва бедрата й. С цялата сила, на която бе способна, Флорентина се освободи и го зашлеви през лицето, но това само го накара да я сграбчи за косата и да вдигне роклята над кръста й. Тя се скъса и Хенри се засмя дрезгаво.

— Щеше да е по-лесно… ако беше свалила тая проклета рокля… предварително — задъхано каза той и продължи да разкъсва дрехите й.

Флорентина безпомощно се огледа и видя тежката кристална ваза с няколко рози на масичката за телефона. Придърпа Хенри със свободната си ръка и започна страстно да го целува по лицето и врата.

— Така е по-добре — каза той и пусна другата й ръка.

Тя бавно посегна към вазата и когато я сграбчи, рязко замахна и я стовари с все сила върху темето му. Главата му клюмна и Флорентина трябваше да напрегне всичките си сили, за да го избута. Когато видя течащата от главата му кръв, се изплаши, че го е убила. В същия миг на вратата силно се почука.

Стресната, Флорентина се опита да се изправи, но краката й не я държаха. На вратата отново се почука — този път още по-силно; последва глас, който можеше да принадлежи само на един човек. Флорентина залитна към вратата и я отвори. Туловището на Белла запълни цялата каса.

— Изглеждаш ужасно.

— И се чувствам ужасно — каза Флорентина и сведе поглед към разкъсаната си вечерна рокля на Баленсиага.

— Кой го направи?

Флорентина отстъпи крачка назад и посочи неподвижното тяло на Хенри Осбърн.

— Сега разбирам защо телефонът даваше заето — каза Белла и тръгна към проснатото тяло. — Доколкото виждам, получил е по-малко, отколкото заслужава.

— Жив ли е? — попита отпаднало Флорентина.