Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Флорентина откри, че е прекалено небрежен и най-нагло не оправдава гласуваното му от хората доверие, и започна да разбира защо хората вярват толкова малко в избраниците си. Тази вяра понесе нов удар, когато на 23 септември кандидатът за вицепрезидент на Айзенхауер Ричард Никсън направи изявление пред нацията, за да обясни осемнадесетте хиляди долара за предизборни машинации, които според него му били отпуснати от група подкрепящи го милионери за „наложителни политически разходи“ и за „разобличаване на комунистите“.

В деня на изборите Флорентина и останалите сътрудници вяло работеха за двамата си кандидати и настроенията им се отразиха в избирателните секции. Айзенхауер спечели изборите с най-големия народен вот в американската история — 33936234 срещу 27314992 гласа. Сред жертвите на голямата изборна победа бе и представителят Осбърн.

Разочарована от политиката, Флорентина се върна в Радклиф за началото на втората си учебна година и насочи цялата си енергия към книгите. Белла бе избрана за капитан на отбора по хокей — първата второкурсничка, сдобила се с такава почит. Уенди твърдеше, че се е влюбила в един тенисист от Дартмът, казвал се Роджър, и по съвет на Флорентина започна да разглежда сватбените рокли във „Вог“. Макар вече да имаха самостоятелни стаи, трите момичета продължаваха редовно да се виждат. Флорентина не пропусна нито един хокеен мач, независимо дали валеше дъжд или сняг (което се случваше често в Кеймбридж), а Уенди я запозна с няколко момчета, но нито един не изглеждаше достоен да стигне до третата или четвъртата пържола.

Един ден в разгара на пролетния семестър Флорентина влезе в стаята си и откри Уенди, която седеше на пода и плачеше.

— Какво има? — попита я тя. — Контролните ли? Да не си се провалила?

— Не, много по-лошо.

— Какво може да е по-лошо от това?

— Бременна съм.

— Какво? — Флорентина коленичи до нея и я прегърна. — Откъде си толкова сигурна?

— Вече втори месец не ми идва.

— Е, това все още не означава нищо. А и да се случи най-лошото, нали Роджър иска да се ожени за теб.

— Бащата може и да не е той.

— Божичко! — каза Флорентина. — Кой е тогава?

— Може би Боб, футболистът от Принстън. Виждала си го, помниш ли?

Не го помнеше. Не бяха един или двама за годината и Флорентина не знаеше как да постъпи, щом Уенди не можеше да каже със сигурност кой е бащата. Тази вечер трите останаха до късно през нощта и Белла показа нежност и съпричастност, за каквито Флорентина никога не бе подозирала. Решиха, че ако още веднъж пропусне цикъла си, Уенди ще отиде да се прегледа при университетския гинеколог д-р Маклауд.

Тя наистина пропусна третия си цикъл и помоли Белла и Флорентина да отидат с нея на прегледа в кабинета на Братъл стрийт. Още същата вечер докторът съобщи на груповия наставник на Уенди за бременността й и никой не се изненада от последвалото решение. На следващия ден пристигна баща й, който благодари на двете момичета за всичко, което бяха направили за Уенди, след което я откара в Нашвил. Всичко се случи толкова внезапно, че не можеха да повярват, че никога повече няма да видят Уенди. Флорентина се чувстваше безпомощна и се питаше дали не можеше да направи нещо повече.

В края на втората година Флорентина започна да вярва, че е по силите й да спечели жадуваното място във Фи Бета Капа 4 4 Най-старото и най-голямо почетно академично дружество в САЩ, основано през 1776 г. — Бел.пр. . Бе започнала бързо да губи интерес към политиката в университета. Комбинацията Никсън — Макарти далеч не беше от най-вдъхновяващите, а илюзиите й се стопиха още повече от една случка през лятната ваканция.

Флорентина отново бе започнала да работи при баща си в Ню Йорк. Беше научила много неща след инцидента „Джеси Ковач“. Всъщност Авел вече с удоволствие я оставяше да ръководи различни магазини, когато директорите им бяха в отпуск.

По време на една обедна почивка тя се опита да избегне един модно облечен мъж на средна възраст, който тъкмо пресичаше хола. Той обаче я забеляза и извика:

— Здрасти, Флорентина.

— Здравей, Хенри — без особен ентусиазъм отвърна тя.

Той се наведе и я сграбчи за двете ръце, след което я целуна по бузата.

— Днес е щастливият ти ден, скъпа.

— Защо? — искрено се озадачи Флорентина.

— Дамата ми за вечерта ми върза тенекия и ти предлагам да я заместиш.

„Разкарай се“, би му казала тя, ако Хенри Осбърн не беше директор на веригата. Тъкмо се мъчеше да измисли някакво приемливо извинение, когато той добави: