Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Повече фигура, отколкото култова — сподели тя с Флорентина.

По-късно „Кримсън“ описа тактиката й за спечелване на мача като дяволска. Когато автобусът на Харвард пристигна, отборът бе посрещнат от единадесет амазонки с преметнати през рамо хокейни стикове. Стъписаните младежи незабавно бяха закарани на обяд. Играчите по правило не близваха нито капка преди игра, но тъй като всички момичета без изключение си поръчаха бира, се почувстваха задължени да не изостанат. Повечето от момчетата бяха обърнали по три бири преди обяда, когато пък им сервираха отлично вино. Никой от гостите не помисли да коментира щедростта на Радклиф или да попита дали не нарушават някои университетски правила. В края на обяда всичките двадесет и двама участници вдигнаха чаши с шампанско за добруването на двата колежа.

Единадесетте момчета от Харвард бяха ескортирани до съблекалнята, където ги очакваше друга голяма бутилка шампанско. Единадесетте развеселени момичета ги оставиха да се преоблекат. Когато капитанът на Харвард изведе отбора си на игрището, бе посрещнат от повече от петстотин зрители и единадесет стегнати момичета, които не бе виждал никога през живота си. Другите единадесет дами, които му бяха добре познати, едва оставаха будни на трибуната. В края на първото полувреме резултатът бе три на нула и отборът от Харвард изкара късмет със загуба само седем на нула. Харвардският „Кримсън“ се помъчи да опише Белла като измамница, но бостънският „Глоуб“ категорично я обяви за изключително предприемчива жена.

Капитанът на харвардския отбор незабавно отправи предизвикателство за мач между университетските отбори.

— Точно това исках и аз — каза Белла на Флорентина.

Тя прие поканата, като изпрати телеграма от единия край на Кеймбридж до другия. В нея пишеше: „У вас или у нас?“. Радклиф трябваше да осигури няколко коли, за да превози агитката си, която се увеличи заради решението на Харвард да устрои танцова забава вечерта след мача. Флорентина закара Белла и още три момичета от отбора с новия си олдсмобил модел 1952. Всички стикове, наколенки и нагръдници се побраха в багажника. Когато пристигнаха, никой от противниковия отбор не ги посрещна чак докато не излязоха на игрището. Този път зрителите бяха три хиляди, сред които и Конънт и Джордан, ректорите на Харвард и Радклиф.

Тактиката на Белла отново изглеждаше на ръба на допустимото — всяко от момичетата й очевидно бе инструктирано да обръща повече внимание на играчите, отколкото на топката. Безмилостните удари по пищялите им помогнаха да завършат първото полувреме с нула на нула.

Отборът на Радклиф едва не отбеляза точка още в първата минута след почивката, което вдъхнови момичетата да заиграят още по-упорито. Вече изглеждаше, че мачът ще се реши с дузпи, когато централният нападател на Харвард — момче, което бе само малко по-дребно от Белла — проби защитата и зае позиция за удар. Беше стигнал наказателното поле, когато Белла стремително се хвърли напред и го удари с рамо. Това бе последното, което нападателят си спомняше от мача преди да припадне и да бъде изнесен на носилка. Двамата рефери едновременно надуха свирките си и Харвард получи право на наказателен удар минута преди края. За изпълнител бе избран левият нападател. Високият едва метър и седемдесет строен младеж изчака двата отбора да се подредят и рязко подаде на десния нападател, който стреля право в нагръдника на Белла. Топката падна в краката й и тя я изби надясно, право към дребния ляв нападател. После се хвърли напред и зрителите с по-слаби сърца затвориха очи, но този път противникът й се оказа достоен — отстъпи и остави капитана на Радклиф проснат безпомощно на земята, след което му остана достатъчно време да запрати топката в мрежата. Прозвуча последният сигнал и Радклиф загуби с едно на нула.

Това бе единственият случай, когато Флорентина видя Белла да плаче, докато извеждаше отбора си, въпреки овациите на публиката. Макар и победена, тя получи две компенсации — получи предложение да играе в женския национален отбор по хокей и срещна бъдещия си съпруг.

Флорентина се запозна с Клод Ламонт на забавата след мача. В спретнатия си син блейзър и сивите спортни панталони той изглеждаше още по-дребен.

— Малък сладур, нали? — каза Белла и го потупа по главата. — Страхотен гол.

Флорентина се изненада, че Клод като че ли няма нищо против подобно поведение.

— Но и тя игра първокласно, нали? — бе всичко, което каза.