Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Белла и Флорентина се върнаха в Радклиф да се преоблекат за танците. Клод ги изпрати до залата. Белла веднага я сравни с изложение на добитък, след като всички мъже наобиколиха бившата й съквартирантка. Всички искаха да танцуват джитербъг с нея, така че Клод бе за храна и напитки, които биха стигнали за една малка армия. Белла се зае да се справи с масата, докато наблюдаваше приятелката си да се носи в копринен вихър на дансинга.

Флорентина го забеляза за първи път, докато танцуваше. Стоеше в ъгъла и разговаряше с някакво момиче. Беше висок метър и осемдесет, с чуплива светла коса и загар, който красноречиво показваше, че не прекарва зимните си ваканции в Кеймбридж. В същия миг той се обърна към дансинга и погледите им се срещнаха. Флорентина бързо отмести очи и се опита да чуе какво казва партньорът й — нещо за това, че Америка навлизала в епохата на компютрите и че смятал да си осигури място в локомотива. Когато танцът свърши и приказливият й кавалер я върна при Белла, Флорентина се обърна и видя, че той е застанал до нея.

— Нахранихте ли се вече?

— Не — излъга тя.

— Имате ли нещо против да дойдете на масата ми?

— Благодаря — отвърна тя и остави Белла и Клод да обсъждат качествата на подаването от крило на крило и разликите между хокея на трева и хокея на лед.

През първите няколко минути и двамата не проговориха нито дума. Той донесе храна от бюфета, след което и двамата се опитаха да заговорят едновременно. Казваше се Скот Форбс и специализираше история в Харвард. Флорентина бе срещала името му в светските колонки на бостънските вестници като наследник на семейния бизнес на Форбс и един от най-търсените млади мъже в Америка. Искаше й се да не е така. „Какво значение има името?“, помисли си тя и каза своето. Като че ли не му направи никакво впечатление.

— Красиво име за красиво момиче — каза той. — Съжалявам, че не сме се срещнали по-рано.

Флорентина се усмихна.

— Всъщност миналата седмица бях в Радклиф на онзи прочут мач, когато изгубихме със седем на нула — добави той.

— Играл си там? Не те забелязах.

— Нищо чудно. През по-голямата част от времето лежах на земята и ми се повръщаше. Никога не бях пил толкова много. Белла Хеламан може да изглежда грамадна и като си трезвен, но ако си пиян, прилича на същински танк „Шърман“.

Флорентина се разсмя и с удоволствие заслуша историите му за Харвард, за семейството му и за живота в Бостън. През останалата част от вечерта танцува само с него и когато празненството свърши, той я изпрати до Радклиф.

— Можем ли да се видим утре? — попита Скот.

— Разбира се.

— Какво ще кажеш да излезем извън града и да хапнем някъде на обяд?

— С удоволствие.

През останалата част от нощта Флорентина и Белла разговаряха за кавалерите си.

— Мислиш ли, че има значение това, че е излязъл направо от Социалния регистър?

— Не и ако си заслужава — отвърна Белла, която много добре разбираше страховете на Флорентина. — Нямам представа дали Клод изобщо фигурира в някакъв регистър — добави тя.

На следващата сутрин Скот Форбс я закара извън града със старата си кола. Никога през живота си не се бе чувствала по-щастлива. Обядваха в един малък ресторант в Дедам, който бе пълен с познати на Скот. Флорентина се запозна с Лоуел, Уинтроп, Кабът и още един Форбс. Много се зарадва, когато видя към нея от една маса в ъгъла да приближава Едуард Уинчестър в компанията на привлекателно тъмнокосо момиче — най-накрая един познат. Едуард изглеждаше поразително добре и много щастлив. Бързо разбра причината, когато той й представи годеницата си Даниел.

— Двете би трябвало да се разбирате отлично — каза Едуард.

— Защо? — попита Флорентина и се усмихна на момичето.

— Даниел е французойка и отдавна й разказвам, че макар и да играех дофина, когато те обявих за вещица, тъкмо ти трябваше да ме учиш как да произнасям sorcière.

— Je n’aurais jamais pense que je tomberais amoureux d’une sorcière 5 5 Никога не съм мислил, че ще се влюбя във вещица. — Бел.ел.кор. — тихо каза Скот, докато Флорентина гледаше как двамата се отдалечават.

Флорентина избра порция соле и се съгласи с предложения от него мускат, благодарна за това, че разбира от храна и вино. Изненада се, че са останали само двамата в целия ресторант, когато в четири оберкелнерът доближи масата им и намекна, че приготвянето на заведението за вечеря ще отнеме известно време. Когато се върнаха в Радклиф, Скот нежно я целуна по бузата и й каза, че утре ще й се обади.