Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Стиснаха си ръцете и Флорентина тутакси съжали, но въпреки това се усмихна на високото метър и осемдесет момиче, което тежеше сигурно над деветдесет килограма. Белла приличаше на контрабас, а гласът й бе като на туба. Закрачи из стаята.

— Знаех си, че леглото ще ми е малко — бяха следващите й думи. — Директорката правилно ме предупреди да подам документи за мъжкия колеж.

Флорентина избухна в смях.

— Няма да ти е толкова смешно, като те държа будна по цяла нощ. Така се въртя и се мятам, че ще се почувстваш като на борда на кораб — предупреди Белла и отвори прозореца над леглото на Флорентина, за да пусне в стаята студения бостънски въздух. — Тук по кое време се вечеря? Не съм хапвала свястно, откакто напуснах Калифорния.

— Нямам представа, но го пише в червената книга — каза Флорентина и започна да прелиства своето копие, докато не стигна до „Време за хранене“. — Вечеря — от шест и половина до седем и половина.

— Значи се нареждам за шест и половина — обяви Белла. — Ще съм готова за старт пред вратата. Научи ли къде е гимнастическият салон?

— Честно казано, не — ухили се Флорентина. — Не го бях включила в списъка за първия ден.

На вратата се почука.

— Влез — извика Белла.

По-късно Флорентина научи, че това не е викане, а съвсем нормален говор. В стаята пристъпи крехка като порцелан блондинка, облечена в спретнат тъмносин костюм и с грижливо прибрана коса. Момичето се усмихна и се видяха два реда малки равни зъби. Белла също й се ухили — сякаш беше решила, че вечерята й пристига.

— Казвам се Уенди Бринклоу. Май сме в една стая.

Флорентина искаше да я предупреди за ръкостискането на Белла, но беше прекалено късно. Оставаше й само да гледа как лицето на Уенди се изкривява от болка.

— Ще трябва да спиш ето там. — Белла й показа останалото празно легло. — Случайно да знаеш къде е гимнастическият салон?

— Че защо му е на Радклиф гимнастически салон? — попита Уенди, докато Белла й помагаше с куфарите. Двете започнаха да разопаковат багажа й, а Флорентина се зарови в книгите си, като се мъчеше да не показва изумлението си от онова, което излизаше от багажа на Белла. Първо се появиха вратарски наколенки, последвани от нагръдник, два клина, маска за лице (Флорентина я пробва), два хокейни стика и хокейни ръкавици. Уенди подреди всичките си дрехи на малки спретнати купчинки и ги прибра в гардероба си, преди още Белла да реши къде да сложи стиковете си. В крайна сметка просто ги завря под леглото.

След като се настаниха, трите момичета поеха към трапезарията. Белла стигна първа и натрупа върху таблата си такова количество месо и зеленчуци, че и на нея й беше трудно да я носи. Флорентина си сложи нормално според нея количество храна, а Уенди се задоволи само с две щипки салата. Флорентина започна да си мисли, че приличат на трите мечки на Златокоска от приказката.

Както ги бе предупредила Белла, двете момичета не мигнаха цяла нощ. Трябваше да минат няколко седмици, преди Флорентина и Уенди да успеят да заспят за цели осем часа. Години по-късно Флорентина откри, че е в състояние да заспи навсякъде, дори в претъпканата чакалня на някое летище — най-вече благодарение на първата си година в университета.

Белла беше първата първокурсничка, която играеше като вратар в университетския отбор на Радклиф, и прекара първата година, като с радост хвърляше в ужас всеки, който дръзваше да се опита да й отбележи гол. Винаги стискаше ръцете на малцината, които успяваха. През голяма част от времето Уенди бе преследвана от мъже, които посещаваха кампуса. Някои от тях бяха хванати. Освен това прекара повече време над отчета на Кинси 3 3 Алфред Чарлз Кинси (1894–1956) — американски зоолог, изучавал сексуалното поведение на хората в САЩ. — Бел.пр. , отколкото над записките от лекциите.

— Скъпи мои — каза тя, отворила очи като чинийки, — това е сериозен научен труд, написан от изтъкнат професор.

— Първият научен труд, от който са продадени повече от един милион бройки — отбеляза Белла, взе стиковете си и излезе от стаята.

Седнала пред огледалото в стаята, Уенди започна да проверява червилото си.

— Този път кой е? — попита Флорентина.

— Никой конкретно — отвърна тя. — Отборът по тенис на Дартмът е дошъл да играе срещу Харвард и не можах да се сетя за по-добър начин да прекарам следобеда. Искаш ли да дойдеш?

— Не, благодаря. Просто ми е любопитно как ги намираш — каза Флорентина и критично се погледна в огледалото. — Не си спомням кога някой друг освен Едуард ме е канел да излезем.