Джефри Арчър - Блудната дъщеря

В края на всеки ден мис Тредголд проверяваше свършеното от Флорентина и добавяше бележки и коментари, преди и двете да се строполят от умора в леглата си, само за да станат в шест и половина на следващата сутрин и да продължат заниманията. Флорентина не можа да си изгради голямо самочувствие и дори призна на мис Тредголд, че страховете й растат с всеки ден.

Конкурсът за стипендията бе насрочен за началото на март в Радклиф и в навечерието на съдбовния ден Флорентина отключи долното шкафче и извади любимата си риза. Мис Тредголд я изпрати до гарата и краткият им разговор по пътя бе на старогръцки.

— И не отделяй най-много време на първия въпрос — бяха последните думи на гувернантката.

Когато стигнаха перона, Флорентина усети нечия ръка да я прегръща през кръста и пред лицето й се появи роза.

— Едуард, малоумнико!

— Това не е начинът, по който е редно да се обръщаш към председателя на ученическия съвет. И не си прави труда да се връщаш, ако не спечелиш стипендията — каза той и я целуна по бузата.

Никой от двамата не забеляза усмивката на лицето на мис Тредголд.

Флорентина намери празно купе и не си спомняше нищо от целия път, тъй като рядко вдигаше поглед от томчето с „Орестия“.

В Бостън я посрещна форд „Уди“, който я откара заедно с другите четири момичета, които очевидно бяха пътували със същия влак, до Радклиф Ярд. По време на пътуването надвисналата напрегната тишина от време на време се нарушаваше от отделни учтиви фрази. Флорентина с облекчение установи, че е настанена в отделна стая в общежитието на Гардън стрийт 55 — надяваше се, че ще успее да скрие колко е нервна.

В шест часа момичетата се събраха в залата „Лонгфелоу“, където деканът по инструктаж — госпожа Уилма Кирби-Милър — ги запозна с подробностите около изпита.

— Утре, госпожици, между девет и дванадесет, ще се явите на писмен изпит по латински, а между три и шест — по гръцки. Вдругиден сутринта изпитът ще приключи със съвременна политическа обстановка. Глупаво би било да ви пожелавам късмет, тъй като не можете всички да спечелите стипендията, затова искам само да изразя надеждата си, че когато приключите с писмените си работи, всички ще бъдете с усещането, че не бихте могли да се справите по-добре.

Флорентина се върна в стаята си на Гардън стрийт с ясното съзнание колко малко знае и с безкрайно чувство за самота. Слезе на партера и се обади на майка си и мис Тредголд по платения телефон. Събуди се в три след полунощ и прочете няколко страници от Аристотеловата „Политика“, но в главата й не остана нищо. В седем часа слезе долу и обиколи няколко пъти двора на Радклиф, преди да отиде да закуси в дома Агасис. Там я очакваха две телеграми — едната бе от баща й, който й пожелаваше успех и я канеше на екскурзия в Европа през следващата лятна ваканция, а втората — от мис Тредголд. „Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх“ — гласеше тя.

След закуската отново обиколи двора (този път с няколко други умълчани момичета) и отиде да заеме мястото си в залата „Лонгфелоу“. Двеста четиридесет и три момичета изчакаха звънецът да удари точно девет, след което квесторите им позволиха да отворят оставените на банките малки кафяви пликове. Флорентина прочете въпросника по латински първия път бързо, след това по-внимателно, и избра въпросите, по които се чувстваше най-подготвена. В дванадесет звънецът удари отново и сините й листа бяха прибрани. Тя се върна в стаята си и два часа чете по старогръцки, като за обяд се задоволи само с едно блокче „Хърши“. Следобед се опита да отговори по старогръцки на три въпроса повече. Когато удари звънецът, все още не беше привършила с поправките. Върна се в малката си стая напълно изтощена, хвърли се в тясното легло и лежа неподвижно, докато не дойде време за ядене. По време на късната вечеря слушаше едни и същи разговори с различни акценти от Филаделфия до Хюстън и от Детройт до Атланта — донякъде я успокояваше фактът, че всички останали са не по-малко нервни от нея. Флорентина знаеше, че почти всички явили се на конкурса ще получат предложение да продължат обучението си в Радклиф, а двадесет и две от момичетата можеха да разчитат на други стипендии. Само една обаче можеше да спечели стипендията на Джеймс Адамс Улсън.

На следващия ден отвори кафявия плик по съвременна политическа обстановка, като се страхуваше от най-лошото, но донякъде се успокои при прочитането на първия въпрос: „Какви промени биха станали според Вас в Америка, ако Двадесет и втората поправка бе приета преди Рузвелт да стане президент?“. Трескаво започна да пише.