Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Дали защото баща ми не е прекалено зает, за да ви наглежда отблизо, госпожице Паркър?

Госпожица Паркър видимо се изчерви и се подпря на масата.

— Мисля, че е време да поработиш в някой друг магазин на баща си. Служа му почти двадесет години и той никога не ми е говорил така грубо.

— Може би е време вие да поработите в някой друг магазин, при това не на баща ми — отвърна Флорентина, след което излезе, отиде право при частния асансьор и натисна бутона за четиридесет и втория етаж. Когато пристигна, заяви на секретарката, че желае незабавно да говори с баща си.

— В момента води събрание на управителния съвет, госпожице Розновски.

— Тогава го прекъснете и му кажете, че искам да го видя.

Секретарката се поколеба, след което натисна копчето.

— Казах да не ме безпокоите, госпожице Денероф.

— Извинявайте, сър, но дъщеря ви е тук и настоява да ви види.

Последва мълчание.

— Добре, да влезе.

— Извинявай, папа, но става въпрос за нещо, което не търпи отлагане — каза Флорентина, след като влезе в стаята. Изведнъж се почувства не така уверена, когато осемте господа около заседателната маса се изправиха.

Авел я поведе към кабинета си.

— Какво е това, което не може да почака, скъпа?

— Става въпрос за госпожица Паркър. Тя е неинициативна, некомпетентна и глупава — каза Флорентина и разказа на баща си своята версия за случилото се с Джеси Ковач.

Докато слушаше, Авел не престана да барабани с пръсти по бюрото. Когато разказът привърши, той включи интеркома.

— Моля, предайте на госпожица Паркър от модния бутик незабавно да дойде при мен.

— Благодаря ти, папа.

— Флорентина, бъди така добра да изчакаш отвън, докато се разбера с госпожица Паркър.

— Разбира се, папа.

Няколко минути по-късно се появи госпожица Паркър, все още зачервена. Тя направи точно описание на пререканията и изтъкна, че според нея Флорентина е добра помощничка, но единствено тя е причината госпожица Ковач, дългогодишен член на екипа й, да напусне работа. Ако Флорентина продължавала по същия начин, можело да напуснат и други, посочи госпожица Паркър. Авел слушаше и едва сдържаше гнева си. Каза мнението си на госпожица Паркър и добави, че ще й прати писмено потвърждение.

— Щом така желаете, сър — отвърна госпожица Паркър и излезе.

Авел звънна на секретарката си и каза:

— Госпожице Денероф, да влезе дъщеря ми.

Флорентина не закъсня.

— Каза ли на госпожица Паркър какво ти е мнението, папа?

— Да, казах й.

— Няма да й е лесно да си намери нова работа.

— Няма да й се наложи.

— Няма да й се наложи ли?

— Да. Повиших й заплатата и продължих договора й — отвърна той, наведе се напред и постави ръце на бюрото. — Ако още веднъж се отнесеш по подобен начин с човек от персонала, ще те сложа на коляното си и ще те напляскам, при това няма да бъде галене с четка. Джеси Ковач вече напусна заради нетърпимото ти поведение. Очевидно е, че никой в магазина не те харесва.

Флорентина зяпна невярващо баща си, след което избухна в сълзи.

— Можеш да си спестиш сълзите за някой друг — безжалостно продължи Авел. — Няма да ме впечатлят. Няма нужда да ти напомням, че имам да управлявам компания. Още една седмица с теб и ще съм се изправил пред криза. Сега ще слезеш при госпожица Паркър и ще й се извиниш за отвратителното си поведение. Освен това не искам да припарваш до магазините ми, докато не реша, че отново можеш да работиш в тях. И това да е последният път, когато прекъсваш заседание на управителния съвет. Ясен ли съм?

— Но, папа…

— Никакво „но“. Искам незабавно да се извиниш на госпожица Паркър.

Флорентина избяга от кабинета на баща си и се затвори в стаята си, обляна в сълзи. Събра багажа си, остави зелената рокля да лежи на пода и взе такси до летището. След половин час вече летеше за Чикаго.

Щом научи за заминаването й, Авел се обади на мис Тредголд, която изслуша разказа смаяна, но не и изненадана.

Когато Флорентина пристигна у дома, майка й все още бе на минералните бани, където се мъчеше да се освободи от излишните килограми. Посрещна я единствено мис Тредголд.

— Забелязвам, че се прибираш цяла седмица по-рано.

— Да, Ню Йорк ми омръзна.

— Не лъжи, дете.

— И ти ли трябва да ме тормозиш? — извика Флорентина и изтича в стаята си. През уикенда стоеше заключена горе и само от време на време слизаше до кухнята, за да хапне нещо. Мис Тредголд не направи опити да се среща с нея.

За първия учебен ден Флорентина облече една от модните ризи с пастелни цветове и копчета на яката, които си бе купила от „Бекдорф Гудмън“. Знаеше, че всички момичета ще й завиждат. Искаше да покаже на всички как трябва да изглежда един бъдещ председател на ученическия съвет. Тъй като в продължение на две седмици нямаше други членове на съвета, тя всеки ден обличаше различни дрехи и пое задачите на председателя. Дори започна да обмисля каква марка кола да поиска от баща си, след като спечели изборите. През цялото време избягваше да се среща с Едуард Уинчестър, който също се бе кандидатирал за съвета, и се смееше открито при всеки коментар относно растящата му популярност. В понеделник на третата седмица отиде на сутрешното събрание едва ли не само за да чуе потвърждението, че е избрана за председател.