Джефри Арчър - Блудната дъщеря

По време на събранието на следващия ден не погледна към Джейсън, който с тих и твърд глас заяви, че някои момчета от горните класове са започнали да проявяват небрежност към облеклото си, без да са членове на ученическия съвет. Добави също, че следващият хванат да пуши ученик ще бъде предаден на директора, в противен случай репутацията му на председател ще пострада. Всички с изключение на Флорентина кимнаха в знак на съгласие.

— Добре, тогава ще сложа предупреждението на таблото за обяви.

Щом събранието свърши, Флорентина се измъкна в класната си стая преди Джейсън да има възможност да говори с нея. Вечерта остана над домашните си по-дълго и тръгна към Риг стрийт чак когато наближаваше шест. Когато стигна до входа на училището, започна да вали. Остана под арката с надеждата, че дъждът ще спре бързо. Докато чакаше, покрай нея мина Джейсън с едно момиче от дванадесети клас. Тя ги гледаше как се качват в колата, прехапала устни. Дъждът заваля още по-силно, затова тя реши да се върне в класната стая и да напише на машината указанията на ученическия съвет. По пътя видя малка група ученици, които изучаваха бележката за отношението на съвета към небрежното облекло и пушенето.

Преписването на указанията й отне около час — донякъде защото умът й непрекъснато се отвличаше в мисли за двойните стандарти на Джейсън. Когато приключи, дъждът бе спрял. Затвори капака на пишещата машина и остави листата в горното чекмедже. Докато вървеше по коридора, й се стори, че чува някакъв шум от съблекалнята на момчетата. След седем вечерта право да остават в училището имаха единствено членовете на ученическия съвет, затова тя се върна да провери кой е. Намираше се на няколко метра от помещението, когато лампата вътре изгасна. Флорентина отвори вратата и включи осветлението. Минаха няколко мига, преди да успее да види кой стои в ъгъла и се опитва да скрие цигарата зад гърба си — знаеше много добре, че е хванат.

— Пит! — изненадано възкликна Флорентина.

— Е, госпожице съветник, този път ме спипа. Две груби нарушения за един ден. В сградата на училището след часовете, при това с цигара. Отидоха плановете ми да вляза в Харвард — каза Пит Уелинг и стъпка цигарата на каменния под. Сцената й напомни предишната вечер, когато председателят на ученическия съвет правеше същото на задния ред в тъмното кино.

— Джейсън Морисън също иска да влезе в Харвард, нали?

— Да. Какво общо има той? — каза Пит. — Нищо не може да му попречи да влезе в Бръшлянената лига.

— Знаеш ли, момичетата нямат право да влизат в мъжката съблекалня.

— Да, но ти си член на…

— Лека нощ, Пит.

Флорентина започваше да се наслаждава на властта си и приемаше задълженията и отговорностите си в ученическия съвет много сериозно — до такава степен, че към края на годината мис Тредголд започна да се страхува, че ще навредят на успеха й. Не спомена нищо на госпожа Розновски по въпроса — реши, че намирането на решение е нейна работа. Надяваше се всичко да е просто моментна проява на юношески ентусиазъм, насочен в погрешна посока. Но дори мис Тредголд, въпреки опита си в подобни проблеми, бе изненадана колко бързо се бе променила Флорентина, след като й бе поверена малко власт.

Към средата на втория срок мис Тредголд си даде сметка, че проблемът излиза от рамките на обикновения ентусиазъм и е на път да стане неуправляем. Флорентина започваше да приема прекалено сериозно себе си, а не работата си. Оценките й в края на срока бяха много под обичайните за нея, а класната й недвусмислено посочи, че е станала доста властна в отношенията си с някои от съучениците си и е започнала да раздава наказания малко по-своеволно от нужното.

Мис Тредголд не можеше да не забележи, че Флорентина рядко я канят на забави и че старите й приятелки вече не идват в дома им толкова често — с изключение на Едуард Уинчестър… Мис Тредголд харесваше това момче.

Нещата не се подобриха и Флорентина започна да се измъква, когато мис Тредголд повдигаше въпросите за ненаписаните домашни. Зофя, която компенсира загубата на съпруга си с трупане на килограми, не проявяваше склонност да се намесва.

— Не виждам нищо необичайно — бе единственият й коментар, когато мис Тредголд се опита да обсъди проблема с нея.

Гувернантката сви устни и започна да се отчайва, когато една сутрин на закуска Флорентина реагира неочаквано грубо на въпроса какво смята да прави през уикенда.

— Ще те уведомя, ако те засяга — отвърна тя, без да вдига поглед от „Вог“.