Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Идеално — отвърна Флорентина с надеждата, че продължава да се държи съвсем естествено.

— Тази рокля за тенис е прекалено къса — каза мис Тредголд.

— Зная — отвърна Флорентина. — Но нали е от миналата година, а оттогава съм пораснала.

— С кого ще играеш?

— С Джейсън Морисън.

— Наистина не можеш да играеш тенис с младеж, ако си облечена в подобна дреха.

— Ще се наложи да избирам или с нея, или гола — отговори Флорентина.

— Не се дръж нахално, дете. Ще ти позволя да я облечеш само този път, но бъди сигурна, че ще ти намеря нова до понеделник следобед.

На вратата се позвъни.

— Изглежда, пристигна — отбеляза мис Тредголд.

Флорентина грабна ракетата и се затича към изхода.

— Не тичай, дете. Остави младежа да почака мъничко. Не можем да му позволим да разбере как се чувстваме, нали така?

Флорентина се изчерви, върза дългата си тъмна коса с ластик и бавно тръгна към вратата.

— Здрасти, Джейсън — каза тя с напълно овладян глас. — Няма ли да влезеш?

Джейсън, облечен в моден екип, който сякаш бе купен тази сутрин, не можеше да свали очи от Флорентина.

— Ама че рокля — каза той и явно щеше да каже още нещо, но забеляза излизащата от стаята мис Тредголд. Дотогава не бе подозирал колко хубаво тяло има Флорентина. А когато погледна мис Тредголд, веднага разбра каква е причината да е в неведение.

— От миналата година е — каза Флорентина и сведе поглед към стройните си крака. — Ужасна е, нали?

— Не, страхотна е. Хайде, резервирал съм корта за три и половина и някой може да го вземе, ако закъснеем дори една минута.

— Боже мили — възкликна Флорентина, след като затвори вратата. — Твоя ли е?

— Да. Фантастична е, нали?

— Ако питаш мен, бих казала, че е виждала и по-добри дни.

— О, така ли? — Джейсън се умърлуши. — Аз пък си мислех, че е доста шик.

— Ако знаех какво означава тази дума, може би щях да се съглася с теб. Кажете ми, господине — шеговито каза тя, — какво се очаква от мен — да се возя на това нещо или да го бутам?

— Това е истински предвоенен пакард.

— Тогава заслужава достойно погребение — каза Флорентина, докато се настаняваше на предната седалка. Изведнъж си даде сметка колко разголени са краката й. — Някой да ти е показвал как да задвижиш тази буца желязо в нужната посока? — сладко добави тя.

— Не, не точно — каза Джейсън.

— Какво? — изуми се Флорентина.

— Учеха ме да карам преди всичко разумно.

Флорентина натисна дръжката на вратата и леко я отвори, сякаш се готвеше да се измъкне. Джейсън сложи ръка на бедрото й.

— Стига глупости, Тина. Баща ми ме научи да карам и съм шофьор вече почти година.

Флорентина се изчерви, затвори вратата и трябваше да признае, че той наистина караше доста добре по целия път до тенис клуба — нищо че от време на време колата се тресеше и подскачаше, когато уцелваха някоя дупка.

Самият мач се сведе до отчаяни опити от страна на Флорентина да отбележи точка и също толкова отчаяни опити на Джейсън да изгуби. Някак си той успя да победи само с 6–2 и 6–1.

— Пие ми се кола — каза Джейсън, след като приключиха.

— Само внимавай да не се напиеш — отвърна Флорентина.

Той се засмя, хвана я за ръка и я поведе към изхода. Макар че бе потна и разгорещена, Флорентина не се отдръпна чак докато не стигнаха бара зад сградата на клуба. Той купи една кола. Изпиха я с две сламки, седнали в ъгъла на помещението. След това Джейсън я закара до дома й. Като наближиха Риг стрийт, той се наведе и я целуна по устните. Флорентина не отвърна — ако не за друго, защото бе смаяна.

— Искаш ли довечера да идем на кино? — предложи й той. — В „Юнайтед Артистс“ дават „Край града“.

— Ами аз обикновено… Да, с удоволствие — каза Флорентина.

— Добре, значи ще мина да те взема в седем.

Флорентина гледаше как колата се отдалечава с дрънчене и се опита да измисли някакъв начин да убеди майка си, че се налага да излезе. В кухнята откри мис Тредголд, която приготвяше чай.

— Как мина играта, дете? — попита тя.

— Добре, но не и за него. Между другото, иска да ме заведе… — Флорентина се поколеба — в „Оркестра Хол“ на концерт, така че няма да съм тук за вечеря.

— Колко мило — каза мис Тредголд. — Гледай да се прибереш преди единадесет, че майка ти ще се безпокои.

Флорентина изтича на втория етаж, седна на леглото си и започна да се притеснява какво да облече, колко ужасно изглежда косата й и дали да не отмъкне малко грим от майка си. Застана пред огледалото и се зачуди как да направи така, че гърдите й да изглеждат по-големи, без да й се налага да задържа дъха си цяла вечер.