Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Не забравяй, скъпа, че Линкълн е губел повече избори, отколкото е спечелил, и въпреки това е станал президент.

— Да, но ми се иска да започна с победа — каза Флорентина.

В девет часа залата за събрания бе пълна. Сутрешните молитви и речта на директорите сякаш продължиха безкрайно. През цялото време Флорентина не откъсваше поглед от пода.

— А сега ще прочета резултатите от изборите за ученически съвет — каза директорът. — Имаше петнадесет кандидати, от които в съвета влизат шестима:

Директорът се закашля и всички затаиха дъх.

— На шесто място е Флорентина Розновски със седемдесет и шест гласа, следвана от Пит Уелинг със седемдесет и пет гласа. Първото събрание на съвета ще се проведе в кабинета ми днес в десет и тридесет. Свободни сте.

Изумена и радостна, Флорентина се хвърли в обятията на Едуард.

— И не забравяй — догодина си председател.

На първото събрание на съвета Флорентина, като най-млад член, бе назначена за секретар.

— Това да ти е за урок, като се класираш последна — разсмя се Джейсън Морисън, новият председател.

„Пак писане на бележки, които никой не чете — помисли си Флорентина. — Но поне този път мога да ги отпечатвам и може би догодина ще бъда председател.“ Вдигна поглед към момчето, чието фино изразително лице му бе спечелило толкова много гласове.

— А сега за привилегиите — бодро каза Джейсън, без да забелязва погледа й. — Председателят има право да кара кола, момичетата веднъж седмично могат да носят дрехи в пастелни цветове, а момчетата — мокасини вместо униформените обувки. Членовете на съвета имат право да отсъстват от занятия, когато са заети с представителна дейност, както и да налагат наказания на всеки ученик, нарушил училищния правилник.

„Значи за това хвърлих толкова сили — помисли си Флорентина. — За правото да нося дрешки в пастелни цветове и да налагам наказания.“

Когато вечерта се прибра вкъщи, най-подробно разказа на мис Тредголд какво се бе случило и сияеше от гордост, докато повтаряше резултата от гласуването и новите си задължения.

— Кой е нещастният Пит Уелинг, дето е изгубил само с един глас? — поинтересува се мис Тредголд.

— Така му се пада — отговори Флорентина. — Знаеш ли какво казах на това нищожество, докато се разминавахме по коридора?

— Не, не зная — загрижено отвърна мис Тредголд.

— „Сега ти ще трябва да се наредиш на опашката, но твоят ред може и да не дойде“ — каза Флорентина и избухна в смях.

— Това е недостойно за теб, Флорентина, както и за мен. Постарай се никога през живота си да не изразяваш отново подобно становище. Часът на триумфа не е времето, в което да унижаваш съперниците си, а да проявиш великодушие.

Мис Тредголд стана от стола си и се оттегли в стаята си.

Когато Флорентина на следващия ден отиде да обядва, на мястото до нея се настани Джейсън Морисън.

— Ще се опознаем доста добре, щом сме избрани в съвета — каза той и се усмихна.

Флорентина не отговори на усмивката му — сред момичетата в Девическото училище Джейсън имаше същата репутация като Пит Уелинг, а тя бе твърдо решена да не се оказва в подобно глупаво положение втори път.

Докато се хранеха, обсъдиха проблема с пътуването на училищния оркестър до Бостън и какво да се прави с момчетата, хванати да пушат. Членовете на съвета бяха ограничени по отношение на наказанията, които можеха да налагат, и най-големият ужас, който можеха да предизвикат, беше принудителното присъствие в училище в събота сутринта. Джейсън обясни на Флорентина, че ако съобщят на директора за пушачите, това несъмнено ще доведе до изключването им. Пред съветниците изникваше проблем — никой не се страхуваше от съботния арест и същевременно никой не вярваше, че ще докладват на директора.

— А ако оставим пушачите просто така, скоро няма да имаме никакъв авторитет, освен ако не сме решени да действаме решително още от самото начало.

Флорентина се съгласи и бе изненадана от следващия въпрос.

— Какво ще кажеш за един тенис събота следобед?

Известно време Флорентина не отговори.

— Става — каза накрая тя, като се мъчеше гласът й да звучи нехайно — спомни си, че той е капитанът на отбора по тенис, а нейният бекхенд беше ужасен.

— Добре. Ще мина да те взема в три. Удобно ли е?