Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Може би… — тихо каза Флорентина.

— Може би?

— Може би ще си помисля дали да не се кандидатирам за ученическия съвет година по-рано.

През лятната ваканция, която прекара с баща си в нюйоркския „Барон“, Флорентина забеляза, че в много от големите супермаркети се продават шапки, и се запита защо няма магазини, специализирани само за дрехи. Прекара часове в „Бестс“, „Сакс“ и „Бонуит Телърс“, откъдето си купи първата вечерна рокля без презрамки — след като бе наблюдавала различните потребители и бе сравнила индивидуалните им предпочитания с тези на редовните клиенти на „Блумингдейл“, „Олтмън“ и „Мейси“. По време на вечеря доставяше радост на баща си с всичко, което бе научила през деня. Авел бе така впечатлен от бързината, с която Флорентина възприемаше новите факти, че започна да й обяснява подробно някои аспекти от дейността на хотелската верига. За негова радост, към края на ваканцията тя бе научила маса неща за управлението на акциите, движението на капиталите, предварителните резервации, Трудовия кодекс от 1940 г. и дори цената на осем хиляди пресни хлебчета. Авел предупреди Джордж, че като едното нищо в близко бъдеще мястото му на изпълнителен директор на веригата ще се окаже несигурно.

— Не мисля, че целта й е моето място, Авел.

— Нима?

— Да — каза Джордж. — По-скоро твоето.

В последния ден от ваканцията Авел откара Флорентина до летището и й подари черно-бял фотоапарат „Полароид“.

— Фантастичен подарък, папа! Ще е най-хубавият в цялото училище.

— Това е подкуп — каза Авел.

— Подкуп ли?

— Да. Джордж смята, че искаш да станеш председател на хотелска група „Барон“.

— Мисля да започна с ученическия съвет — каза Флорентина.

Авел се разсмя.

— Първо се погрижи да си спечелиш място в съвета — каза той, целуна дъщеря си по бузата и й махаше за сбогом, докато тя изчезваше в чакащия самолет.

— Реших да се кандидатирам.

— Добре — каза Едуард. — Вече съставих списък на всички ученици в двете училища. Трябва да сложиш чавка пред името на всички, за които си сигурна, че ще гласуват за теб, и кръстче пред останалите. Така ще мога да поработя върху колебаещите се и да увелича поддръжниците ти.

— Истински професионалист. Колко души се кандидатират?

— Засега — петнадесет за шест места. Четирима от тях не можеш да победиш в никакъв случай, но след това ще има пряк диспут. Сигурно ще ти е интересно да научиш, че Пит Уелинг също се кандидатира.

— Това нищожество! — каза Флорентина.

— Виж ти, пък аз си мислех, че си безнадеждно влюбена в него.

— Стига глупости, Едуард. Той е мухльо. Да се заемаме със списъците.

Изборите щяха да се проведат в края на втората седмица на новата учебна година, така че кандидатите разполагаха само с десет дни, за да осигурят гласовете си. Много от приятелите на Флорентина се отбиха на Риг стрийт, за да я уверят, че ще я подкрепят. Изненада се, че има поддръжници там, където най-малко бе очаквала, докато други съученици, които бе смятала за приятели, казаха на Едуард, че никога няма да застанат зад нея. Флорентина обсъди проблема с мис Тредголд. Гувернантката я предупреди, че ако се кандидатираш за някакво място, което може да ти донесе привилегии или печалба, винаги ще има твои връстници, които ще са доволни да видят как плановете ти се провалят. И че не е нужно да се страхуваш от онези, които са по-големи или по-малки от теб — те знаят, че никога няма да им бъдеш съперник.

Всички кандидати трябваше да напишат кратко предизборно послание и да обяснят причината, поради която желаят да бъдат в ученическия съвет. Посланието на Флорентина бе проверено от Авел, който отказа да добави или махне каквото и да било от него. А забележките на мис Тредголд се отнасяха единствено до граматиката.

Изборите продължиха целия петък в края на втората седмица — резултатът винаги се обявяваше от директора пред всички ученици в понеделник сутринта. Това бе един ужасен уикенд за Флорентина и мис Тредголд през цялото време повтаряше: „Успокой се, дете“. А Едуард, който дойде да поиграят тенис в неделя следобед, дори не се изпоти и победи с 6–0, 6–0.

— Не е нужно да си Джак Крамър, за да видиш, че не се концентрираш… дете.

— Стига, Едуард. Не ми пука дали ще ме изберат в ученическия съвет.

В понеделник Флорентина се събуди в пет сутринта и бе облечена и готова за закуска в шест. Прочете вестника три пъти от край до край, а мис Тредголд не каза нито дума, докато не дойде време да тръгнат за училище.