Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Един четвъртък дежурната на телефона помоли Флорентина да я замести, докато отскочи да хапне нещо.

— С удоволствие — страшно въодушевена отвърна тя и веднага се настани на стола.

— Не би трябвало да имаш проблеми. Просто казвай „кабинетът на конгресмен Осбърн“ и ако не си сигурна в нещо, погледни в наръчника на кампанията. Вътре има всичко, което може да ти потрябва — каза дежурната и посочи дебелата брошура до телефона.

— Ще се оправя — увери я Флорентина.

Нагласи се на високия стол и се втренчи в телефона, като от все сърце искаше той да зазвъни. Не й се наложи да чака дълго. Първият обаждащ се бе някакъв мъж, който искаше да знае къде да гласува. „Ама че странен въпрос“, помисли си Флорентина.

— В избирателната секция — отговори тя.

— Знам, тъпа кучко — разнесе се отговорът. — Но къде е избирателната ми секция?

За миг Флорентина изгуби дар слово, но бързо се овладя и много учтиво го попита къде живее.

— В Седми район.

Флорентина прелисти наръчника.

— Секцията ви е в църквата „Св. Хризостом“ на Диърборн стрийт.

— Това пък къде е?

Момичето погледна картата.

— На пет пресечки от езерото и на петнадесет пресечки северно от Колелото.

Телефонът изщрака и моментално звънна отново.

— Предизборният щаб на Осбърн ли е?

— Да, господине — отвърна Флорентина.

— Можете да кажете на онова мързеливо копеле, че няма да гласувам за него, ако ще да е единственият останал жив кандидат.

Телефонът отново изщрака и на Флорентина й се пригади повече, отколкото ако бе лепила пликове. Остави телефона да иззвъни три пъти, преди да събере сили да вдигне слушалката.

— Ало — нервно каза тя, — говорите с предизборния щаб на конгресмен Осбърн. На телефона е госпожица Розновски.

— Здравей, миличка, казвам се Дейзи Бишоп. Ще ми трябва кола да откара съпруга ми до избирателната секция, защото той изгуби и двата си крака във войната.

— О, съжалявам — каза Флорентина.

— Не се безпокойте, госпожице. Не можем да подведем прекрасния господин Рузвелт.

— Но господин Рузвелт е… Да, разбира се. Бихте ли ми дали телефонния номер и адреса си, моля?

— Господин и госпожа Бишоп, Уест Буена стрийт 653, МА4-4816.

— Ще ви се обадим сутринта в деня на изборите да ви кажем по кое време ще пристигне колата. Благодаря, че подкрепяте Демократическата партия, госпожо Бишоп — каза Флорентина.

— Винаги го правим, скъпа. Всичко добро и дочуване.

— Дочуване. — Флорентина пое дълбоко въздух и се почувства малко по-добре. Написа „2“ в скоби след фамилията Бишоп и постави бележката в папката с надпис „Превоз в деня на изборите“, след което зачака следващото обаждане.

Минаха няколко минути преди телефонът да зазвъни отново и дотогава Флорентина напълно бе възвърнала самоувереността си.

— Добро утро, с кабинета на господин Осбърн ли говоря?

— Да, господине — отвърна Флорентина.

— Казвам се Мелвин Крудик и искам да зная какво е мнението на конгресмен Осбърн относно плана „Маршал“.

— Кой план? — не разбра Флорентина.

— Планът „Маршал“ — авторитетно повтори гласът.

Флорентина трескаво запрелиства предизборната брошура, в която би трябвало да има отговор на всичко.

— Не ме ли чувате? — излая гласът.

— Чувам ви, господине — отговори Флорентина. — Просто исках да съм сигурна, че ще получите пълен и подробен отговор за позицията на конгресмена. Бъдете така добър да изчакате за момент.

Най-сетне откри частта за плана „Маршал“ и прочете думите на Хенри Осбърн по въпроса.

— Ало, господине?

— Да — отвърна гласът и Флорентина зачете на глас:

— „Конгресмен Осбърн одобрява плана «Маршал»“.

Последва дълга тишина.

— Да, зная, че го одобрява — каза гласът от другия край на жицата.

На Флорентина й призля.

— Да, той подкрепя плана — повтори тя.

— Но защо ? — попита гласът.

— Защото ще бъде от полза на всеки в неговия район — твърдо каза Флорентина и се почувства горда от себе си.

— Кажете, за бога, как изсипването на шест милиарда долара в Европа може да е от полза за Северния избирателен район в Илинойс? — Флорентина усети как по челото й избива пот. — Госпожице, може да уведомите вашия конгресмен, че поради вашата собствена некомпетентност този път ще гласувам за републиканците.

Флорентина затвори телефона и тъкмо се чудеше дали да не избяга, когато дежурната се върна. Момичето не знаеше какво да й каже.

— Нещо интересно? — попита дежурната и зае мястото си. — Или обичайната компания смахнати, извратени и чудаци, които се чудят как да си запълнят обедната почивка?