Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Нищо особено — нервно отговори Флорентина. — С изключение на това, че май изгубих гласа на господин Крудик.

— Пак ли Лудия Мел? Какво беше този път — Комитета за антидържавна дейност, планът „Маршал“ или бедняшките квартали на Чикаго?

Флорентина с радост се върна към лепенето на пликове.

В избирателния ден Флорентина пристигна в предизборния щаб в осем сутринта и през целия ден звъня по телефона на регистрираните демократи, за да провери дали са гласували.

— Никога не забравяйте едно — каза Хенри Осбърн на последната сбирка на доброволците. — Нито един президент не е влязъл в Белия дом, без да си осигури Илинойс.

Флорентина толкова се гордееше от мисълта, че помага за избора на президент, че работи през целия ден без почивка. В осем вечерта мис Тредголд дойде да я прибере. Момичето беше работило дванадесет часа, без да спира, но въпреки това не престана да говори през целия път до дома.

— Мислите ли, че господин Труман ще спечели? — попита накрая Флорентина.

— Само ако събере над петдесет процента от гласовете — каза мис Тредголд.

— Не е вярно — каза Флорентина. — Възможно е да победиш в президентските избори, като спечелиш повече гласове от опонента си в Избирателната колегия и въпреки това да не успееш да си осигуриш мнозинство при прякото гласуване.

След това продължи с една кратка лекция за американската политическа система.

— Подобно нещо никога нямаше да се случи, ако Джордж III беше знаел къде е Америка — каза мис Тредголд. — И с всеки ден се убеждавам все повече, че скоро няма да имаш нужда от мен, детето ми.

Така за първи път на Флорентина й мина мисълта, че мис Тредголд няма да прекара целия си живот с нея.

Когато се прибраха, Флорентина седна в старото кресло на баща си да гледа предварителните резултати от изборите, но беше толкова уморена, че задряма пред камината. Подобно на повечето американци, тя си легна с увереността, че изборите са спечелени от Томас Дюи. Когато се събуди на следващата сутрин, първата й работа бе да изтича да вземе новия брой на „Трибюн“. Страховете й се бяха оправдали. „Дюи побеждава Труман“ — гласеше заглавието на първа страница. Нужен бе половин час слушане на новини по радиото и потвърждението на майка й, преди да повярва, че Труман все пак остава в Белия дом. Дежурният редактор на „Чикаго Трибюн“ бе взел решение да пусне статията в единадесет вечерта и нямаше да си прости това до края на живота си. Поне беше познал, че Хенри Осбърн влиза в Конгреса за шести пореден мандат.

Когато на следващия ден Флорентина отиде в Девическото латинско училище, на класната й се наложи ясно да й даде да разбере, че изборите вече са приключили и че е време да се заеме малко по-сериозно с ученето. Мис Тредголд я подкрепи напълно и Флорентина започна да се готви за изпитите със същия ентусиазъм, с който бе посрещнала преизбирането на президента Труман.

През тази година постъпи в младшия университетски отбор по хокей, където винаги играеше дясно крило, а веднъж дори успя да се класира и за училищния турнир по тенис. Към края на втория срок учениците получиха напомняне, че ако искат да се кандидатират за ученическия съвет, трябва да изпратят имената си до директора на мъжкото училище до първия понеделник на новата учебна година. В съвета имаше шестима представители от двете училища и никой не можеше да си спомни кога за последен път в него са участвали ученици, по-малки от дванадесети клас. Въпреки това много от съученичките на Флорентина предложиха името й да бъде включено. Едуард Уинчестър, който отдавна се бе отказал да побеждава Флорентина в нещо друго освен в канадска борба, предложи помощта си.

— Но всичките ми помощници трябва да бъдат талантливи, привлекателни, популярни и харизматични — подразни го тя.

— Виж, за това съм съгласен — отвърна й Едуард. — Всеки глупак, който се заема с подобна кауза, ще трябва да се възползва и от най-малката предоставена му възможност, за да преодолее проблема, че кандидатът му е тъп, грозен, неприятен и безинтересен.

— В такъв случай май ще е по-добре да почакам още една година.

— Изключено. Не виждам изгледи нещата да се оправят за толкова кратко време. Във всеки случай, искам да си в съвета тази година.

— Защо?

— Защото ако си единственият избран ученик от единадесети клас, ще можеш догодина да се кандидатираш за председателското място.

— Значи си премислил всичко, така ли?

— Готов съм да заложа всичките си спестявания от прасето касичка, че и ти си го направила.