Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Не е необходимо много разследване — каза Уенди. — Може би ги държиш настрана.

— Но как? — попита Флорентина и се обърна към нея.

Уенди остави червилото и взе гребена.

— Отдалеч се вижда, че си духовита и интелигентна, а малко мъже са способни да го преглътнат. Плашиш ги, а това не е добро за тяхното его.

Флорентина се разсмя.

— Говоря сериозно. Колко мъже биха се осмелили да доближат любимата ти мис Тредголд, да не говорим за някакво предложение?

— И какво би ме посъветвала? — попита Флорентина.

— Изглеждаш достатъчно добре, а и не познавам някой, който да се облича с повече вкус от теб. Така че просто се прави на тъпа и ласкай егото им; така ще имат чувството, че трябва да полагат грижи за теб. При мен това винаги работи.

— Но как успяваш да ги накараш да спрат да мислят, че имат право да скочат в леглото ти само след един хамбургер?

— О, обикновено получавам три-четири пържоли, преди да им позволя каквото и да било. А понякога просто казвам „да“.

— Всичко това е чудесно, но как се справи първия път?

— Един бог знае — отвърна Уенди. — Не си спомням чак толкова назад в миналото.

Флорентина се разсмя отново.

— Ако дойдеш на тениса, може да извадиш късмет. В края на краищата, ще има още петима мъже от Дартмът, да не говорим за шестимата от Харвард.

— Не, не мога — със съжаление отговори Флорентина. — Трябва да довърша есето за Едип до шест часа.

— А всички знаем какво е станало с него — ухили се Уенди.

Въпреки различните си интереси, трите момичета станаха неразделни приятелки. Всяка събота следобед Флорентина и Уенди ходеха да гледат хокейните мачове на Белла. Уенди дори се научи да крещи: „Убий ги!“, макар че не звучеше особено убедително. Беше шеметна първа година и Флорентина с удоволствие разказваше на баща си всевъзможни истории за Радклиф, Белла и Уенди.

Трябваше да учи здравата, защото наставницата й госпожица Роуз не пропусна да отбележи, че стипендията Улсън се подновява всяка година и че отнемането й никак няма да се отрази добре на репутацията им. В края на годината оценките й бяха повече от задоволителни. Освен това Флорентина намери време да постъпи в дискусионния кръжок и стана представител на първокурсниците в демократическия клуб на Радклиф. Но за най-голямо постижение смяташе съсипващата победа със седем точки, която удържа срещу Белла по голф.

През лятната ваканция на 1952 година Флорентина остана при баща си в Ню Йорк само две седмици, защото бе кандидатствала за помощник по време на конференцията на демократите в Чикаго.

Щом се върна при майка си, Флорентина веднага се впусна в политиката. Две седмици по-рано на своята конференция в града републиканците бяха избрали за кандидати Дуайт Д. Айзенхауер и Ричард Никсън. Флорентина не виждаше начин демократите да излъчат достоен съперник на Айзенхауер — най-големия национален герой след Теди Рузвелт. Навсякъде можеше да се видят лепенки и значки с неизменното „Харесвам Айк“.

При откриването на конференцията на демократите на 21 юли Флорентина получи задачата да настанява видните гости на местата им в президиума. През четирите дни научи две много ценни неща. Първото беше колко важни са контактите, а второто — колко суетни са политиците. На два пъти настани сенатори на погрешни места и те вдигнаха олелия до небето, сякаш са седнали на електрически стол. Звездният миг на седмицата настъпи, когато един добре изглеждащ млад конгресмен от Масачузетс я попита в кой колеж учи.

— Когато бях в Харвард, прекарвах голяма част от времето си в Радклиф. Чувам, че сега било обратното — каза той.

На Флорентина й се прииска да каже нещо остроумно, което ще се запомни, но не успя. Минаха много години, преди отново да срещне Джон Кенеди.

Кулминационната точка на конференцията бе, когато делегатите избраха за свой фаворит Адлай Стивънсън. Флорентина много му се възхищаваше, когато бе губернатор на Илинойс, но не вярваше, че академичен тип като него е в състояние да победи Айзенхауер в деня на изборите. Въпреки виковете, овациите и пеенето на партийния химн беше ясно, че малцина от присъстващите не споделят мнението й.

След края на конференцията Флорентина се върна в щаба на Хенри Осбърн, за да му помогне да запази мястото си в Конгреса. Този път отговаряше за телефоните, но работата не й достави особено удоволствие — от известно време знаеше, че конгресменът не е на почит сред съпартийците си, да не говорим за поддръжниците. А репутацията му на любител на алкохола и вторият му развод с малко помогнаха за привличането на гласоподавателите от средната класа в избирателния район.