Джефри Арчър: Блудната дъщеря

— Нямам представа — каза Флорентина. — Но подозирам, че скоро ще разберем.

Полата й се развя от вятъра, когато първият хеликоптер кацна на няколко метра от тях. Перките продължиха да се въртят. Някакъв полковник скочи от машината и се втурна към Флорентина. Втори офицер слезе на тревата и застана до хеликоптера; държеше малко черно куфарче. Флорентина и Едуард гледаха слисани как полковникът застава мирно и отдава чест.

— Госпожо президент — каза той, — президентът е мъртъв.

Флорентина сви юмрук, докато агентите заобикаляха осемнадесетата дупка. Погледът й се отмести към черното ядрено куфарче, за което сега отговаряше тя. Надяваше се никога да не й се налага да го отваря. За втори път в живота си осъзна какво означава истинска отговорност.

— Как се е случило? — спокойно попита тя.

Полковникът продължи със същия отсечен тон:

— Президентът се върна от сутрешния си крос и се оттегли в покоите си да вземе душ и да закуси. Изминаха повече от двадесет минути, преди някой да заподозре, че нещо не е наред. Отидох да проверя, но вече бе твърде късно. Докторът каза, че е получил масивен коронарен инфаркт. Имаше два по-леки сърдечни удара миналата година, но и в двата случая успяхме да ги покрием от пресата.

— Колко хора знаят за смъртта му?

— Трима души от личния му екип, личният му лекар, госпожа Паркин и министърът на правосъдието, с когото се свързах незабавно. Той ми нареди да ви открия и да положите клетва за встъпване в длъжност колкото се може по-бързо. След това трябва да ви придружа до Белия дом, където министърът на правосъдието очаква да обяви подробностите около смъртта на президента. Министърът се надява, че одобрявате нарежданията му.

— Благодаря, полковник. Най-добре веднага да тръгваме към дома ми.

Следвана от Едуард, полковника, офицера с черното куфарче и четиримата агенти, Флорентина се качи в хеликоптера. Докато той се издигаше, тя гледаше надолу към окосената площадка. Топката й така и си бе останала на четири стъпки от дупката. След няколко минути кацнаха на поляната пред къщата в Кейп Код. Останалите три хеликоптера останаха да висят във въздуха.

Флорентина ги въведе в дневната, където малкият Ричард си играеше с епископ О’Райли, който бе долетял на гости за уикенда.

— Защо тези хеликоптери летят над къщата, бабо? — попита Ричард.

Флорентина обясни на внука си какво се е случило. Уилям и Джоана само станаха от столовете си — не знаеха как да реагират.

— Какво следва, полковник? — попита Флорентина.

— Трябва ни библия и текстът на клетвата — каза той.

Флорентина отиде до писалището си в ъгъла и извади от най-горното чекмедже библията на мис Тредголд. Текстът на президентската клетва бе по-труден за намиране. Едуард предположи, че може да я има в „Как се става президент: 1972“ на Тиъдър Х. Уайт, за която си спомняше, че е в библиотеката. Оказа се прав.

Полковникът се обади на министъра на правосъдието и провери дали текстът е верен. След това Пиер Левал разговаря с епископ О’Райли и му обясни как да извърши процедурата.

В дома си в Кейп Код Флорентина застана до семейството си, полковник Макс Пъркинс и Едуард Уинчестър, които играеха ролята на свидетели. Взе библията в дясната си ръка и повтори думите след епископ О’Райли.

— Аз, Флорентина Каин, тържествено се заклевам да изпълнявам съвестно задълженията си като президент на Съединените щати, с всички сили да пазя, закрилям и защитавам Конституцията на Съединените щати, и Бог да ми е на помощ.

Уилям пръв поздрави майка си, след което всички се опитаха да повторят примера му едновременно.

— Трябва да тръгваме към Вашингтон, госпожо президент — каза няколко минути по-късно полковникът.

— Разбира се — каза Флорентина и се обърна към стария семеен свещеник. — Благодаря, монсеньор.

Епископът не отговори. За първи път през живота си дребният ирландец бе останал без думи.

— В най-близко бъдеще ще ми потрябвате за още една церемония.

— И каква ще бъде тя, скъпа?

— Веднага щом намерим свободен уикенд, двамата с Едуард ще се оженим.

Едуард изглеждаше по-изненадан и зарадван дори от момента, в който бе разбрал, че Флорентина е станала президент.

— Ако не успееш да довършиш играта, тя се смята за спечелена служебно от противника ти — продължи тя. Едуард я прегърна, а Флорентина продължи: — Скъпи, ще ми трябва твоята мъдрост и сила, но най-вече любовта ти.

— Имаш ги вече близо четиридесет години, вице. Исках да кажа…