Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Телефонът прекъсна.

Флорентина се обърна.

В помещението отново се суетяха професионалисти, които досега само бяха „проигравали“ подобни ситуации, а сега чакаха също като нея да разберат дали подготовката, опитът и познанията им ще бъдат подложени на изпитание.

Ралф Брукс сложи ръка на микрофона на слушалката и съобщи, че президентът е кацнал в Колорадо и иска да разговаря с Флорентина. Тя вдигна червената слушалка на обезопасения телефон.

— Флорентина? Ти ли си? — попита Паркин със силния си тексаски акцент.

— Да, господин президент.

— Чуй ме хубаво, госпожо. Ралф ми разказа за станалото и в момента съм на път към Вашингтон. Пристигам след два часа. Така че не прави нищо прибързано. И гледай пресата да не разбере за отсъствието ми.

— Да, господин президент.

Връзката прекъсна.

— Генерал Диксън? — каза Флорентина, без да си прави труда да поглежда към Брукс.

— Да, госпожо — отвърна генерал-полковникът, който до момента не бе отварял уста.

— За колко време можем да мобилизираме ударна сила в района?

— В рамките на един час мога да вдигна във въздуха десет ескадрили F-111 от базите ни в Европа и да ги насоча към цели в СССР. Средиземноморският флот е почти в непрекъснат контакт с руснаците, но може би ще е по-добре да го прехвърлим по-близо до Индийския океан.

— Колко време ще му е нужно да стигне дотам?

— Между два и четири дни, госпожо.

— Тогава издайте заповедта, генерале. И направете всичко възможно да стигне там за два дни.

Не се наложи да чака дълго — на екрана се появи следващият доклад. Точно от това се страхуваше най-много. Руският флот продължаваше да приближава неуморно към Карачи, а към Салабад и Асадабадон на афганистанската граница напредваха нови и нови съветски дивизии.

— Свържете ме с президента на Пакистан — нареди Флорентина.

Гласът му се разнесе след секунди.

— Къде е президентът Паркин? — бе първият му въпрос.

„Ох, и ти ли“ — за малко не отвърна Флорентина, но вместо това каза:

— Връща се от Кемп Дейвид. Очакваме го всеки момент.

Запозна го набързо с обстановката и мерките, които бе взела до момента, и ясно му даде да разбере докъде е готова да стигне.

— Слава богу, поне един храбър човек — каза Мурбаз Бхуто.

— Стойте на линия и ще ви държим в течение за всички промени — каза Флорентина, без да обръща внимание на комплимента.

— Да се свържа ли отново с руския президент? — попита Ралф Брукс.

— Не — отвърна Флорентина. — Дайте ми министър-председателя на Англия, президента на Франция и канцлера на Западна Германия.

Погледна часовника си. Седем и тридесет и пет. През следващите двадесет минути успя да разговаря и с тримата лидери. Англичаните се съгласиха с плана й, французите бяха настроени скептично, а германците нямаха желание да помагат.

Следващата получена информация бе, че руските МИГ-25 в Кабул се готвят да излетят.

Флорентина незабавно нареди на генерал Диксън да обяви бойна готовност. Брукс понечи да протестира, но вече всички присъстващи бяха поставили кариерите си в ръцете на една жена. Мнозина я наблюдаваха внимателно. Лицето й оставаше напълно безизразно.

Генерал Диксън се върна в Оперативната зала.

— Госпожо, F-111 са готови за излитане, Шести флот се движи с пълна скорост към Индийския океан, а една бригада въздушни десантчици може да бъде спусната при Ланди Котал до пакистанската граница след шест часа.

— Добре — тихо каза Флорентина. Телексът продължаваше да предава съобщението, че руснаците все така напредват по всички фронтове.

— Не мислиш ли, че е по-добре да се свържем отново с Романов, преди да е станало прекалено късно? — обади се Брукс.

Флорентина забеляза, че ръцете му треперят.

— Защо да се свързваме с него? Нямам какво да добавя. Ако отстъпим сега, винаги ще е прекалено късно — спокойно каза Флорентина.

— Но ние трябва да постигнем компромис, или утре президентът ще изглежда като пълен кретен — каза Брукс и се надвеси над нея.

— Защо? — попита Флорентина.

— Защото накрая ще трябва да отстъпиш.

Флорентина не отговори, а завъртя креслото си към генерал Диксън, който стоеше от другата й страна.

— Госпожо, за един час можем да навлезем в съветското въздушно пространство.

— Разбрано — каза тя.

Ралф Брукс вдигна звънящия телефон. Генерал Диксън се върна в залата.

— Президентът всеки момент ще кацне във военновъздушната база „Ендрюс“. Ще е тук след двадесет минути — каза Брукс. — Говори с руснаците и им кажи да спрат, докато не дойде.