Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Първата година мина бавно, втората — още по-бавно. Единственото запомнящо се нещо бе присъствието й от името на правителството на коронацията на крал Чарлз III в Уестминстърското абатство след абдикацията на кралица Елизабет II през 1994 г. Флорентина стоеше заедно с посланика Джон Сойер в Уинифийлд Хаус и съвсем ясно съзнаваше колко еднакви и лишени от реално съдържание са ролите им. Сякаш в продължение на часове приказваше за международното положение и как ще реагира президентът на струпването на съветски войски на пакистанската граница. Получаваше по-голямата част от информацията си от „Вашингтон Поуст“ и завиждаше на Ралф Брукс, държавния секретар. Макар че се стараеше да е максимално добре информирана за общата картина, за втори път през живота си започна да се чувства отегчена. С нетърпение очакваше 1996 година и се страхуваше, че годините й като вицепрезидент няма да й донесат много положителни резултати.

Веднага след като „Еър Форс II“ кацна на летище „Ендрюс“, Флорентина се хвана на работа и до края на седмицата проверяваше бумагите от правителството и ЦРУ, които се бяха натрупали в нейно отсъствие. Изкара уикенда в почивка, въпреки че Си Би Ес съобщи на зрителите си, че курсът на долара пада заради кризата в международните отношения. Руснаците струпваха все повече сили по границата с Пакистан — факт, който президентът бе нарекъл по време на седмичната пресконференция „маловажен“. Руснаците, увери той присъстващите журналисти, нямали интерес да пресичат границите на страни съюзници на Съединените щати.

През следващата седмица паниката като че ли се поуталожи и доларът отново запълзя нагоре.

— Това е козметично възстановяване и е дело на руснаците — каза Флорентина на Джанет. — Международните брокери съобщиха, че московската банка продава злато — точно както правеха преди да нахлуят в Афганистан. Ще ми се банкерите да учеха история малко повече.

Въпреки че някои политици и журналисти й се обадиха, за да изразят страховете си, Флорентина можеше единствено да ги утеши, че пряко следи развитието на нещата. Дори обмисляше да се срещне с президента, но в петък вечерта повечето американци се прибраха от работа вкъщи убедени, че непосредствената заплаха е отминала, и се готвеха да прекарат един спокоен уикенд. Флорентина остана в кабинета си в Западното крило — преглеждаше пристигналите съобщения от посланици и агенти от Индостан. Колкото повече четеше, толкова по-сигурна ставаше, че не може да споделя нехайното отношение на президента. Нямаше кой знае какво да стори, затова събра документите, прибра ги в специалната червена папка и се приготви да си върви. Погледна си часовника. Шест и тридесет и две. Едуард бе излетял от Ню Йорк и трябваше да вечерят заедно в седем и половина. Тъкмо се смееше на мисълта дали да не сложи в папката и собствените си пълномощия, когато в кабинета се втурна Джанет.

— Разузнаването съобщава, че руснаците са обявили мобилизация!

— Къде е президентът? — бе незабавната реакция на Флорентина.

— Нямам представа. Видях го да напуска Белия дом с хеликоптер преди три часа.

Флорентина отвори отново папката и се втренчи в телеграмите. Джанет стоеше пред бюрото й.

— Добре де, кой със сигурност може да знае къде е?

— Ралф Брукс, не се съмнявай — каза Джанет.

— Свържи ме с държавния секретар.

Джанет забърза към кабинета си, а Флорентина отново се съсредоточи върху докладите. Бързо прегледа основните въпроси, повдигнати от посланика в Исламабад, след което препрочете оценката на председателя на съвета на началник-щабовете генерал Пиърс Диксън.

Там черно на бяло пишеше, че руснаците разполагат с десет дивизии на афганистано-пакистанската граница и че силите им са се увеличили през последните няколко дни. Половината от тихоокеанския им флот се била насочила към Карачи, а две бойни групи провеждали „учения“ в Индийския океан. Генерал Диксън бе наредил засилено наблюдение на обстановката след потвърждението, че петдесет самолета МИГ-25 и СУ-7 са кацнали на военното летище в Кабул в шест вечерта. Флорентина погледна часовника си — седем и девет — и каза на глас:

— Къде е този проклетник?

Телефонът избръмча.

— Държавният секретар е на линията — каза Джанет.

Флорентина изчака няколко секунди.

— Какво искаш? — попита Ралф Брукс с тон на човек, когото са прекъснали по средата на нещо важно.

— Къде е президентът?

— В момента е на борда на „Еър Форс I“ — бързо отговори Брукс.